Писмо-акростих до Райна Бакрачева

Не намерих думи да опиша усмивката ти ведра, да изтъкна добротата и отзивчивостта към другите, богатата душевност и духовност, не успях да изваям нежната струна на сърцето и образа на една необикновена жена – съпруга, майка, общественичка и поетеса!
Затова реших – от твоите прекрасни стихове /от наскоро издадената десета юбилейна стихосбирка „Жажда за любов”/ написах резюме:

Р айна – радостта и болката се сляха,
А вятърът в косите ни шепти:
Й овано, Йованке! Я те чекам дома да ми дойдеш…
Н ежна музика е любовта,
А ко птици пеят в утринта!

Б ог изпраща ни любовен стих,
А колко нежни чувства във душата ми преливат
К ъм тебе, обич, както и преди,
Р адостта и болката се сливат!
А пламъкът сърцето с огън го залива,
Ч аши вдигаме с течността пенлива, че момичето не спи,
   за нея китка откъсни и в косите закичи!
Е ла! Времето лети и обрулва ни косите вече.
Ела! Твоят глас шепти: „… с обич идвам много отдалече”!
В щастието е всичко, знам, и нека този път да е безкраен там,
А вятърът – усмихнат и небрежен, обещава още дълго да носи
   твоя песен към рай небесен!

МАГРУ

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours