Плана – планината-красавица

Аспаруховият дъб в Плана, наречен на името на великия български хан, е на годините на България. Снимка: http://izsofia.blogspot.com

Плана е малка по територия, но изключително красива и средно висока планина. Тя е като развълнувано море от била, върхове, могили и речни долини. Първоначално е смятана за част от Витоша. За първи път братя Шкорпил в “География на България” я наричат с името на главния й рид Плана и я обособяват като отделна планина. Разположена е между Панчаревския пролом на р. Искър, Самоковското котловинно поле и Витоша, където границата е седловината Ярема. Името Плана означава висока, но почти равна планина.
Релефът на планината се характеризира със заравнени била, заоблени върхове и могили и добре оформени долини на реките Егуля, Планщица, Поркалица и Вуин дол. Отстрани планината е стръмна – най-вече откъм р. Искър и р. Ведена. Манастирище е най-високият й връх /н. в. 1338 м/. От голото му теме се виждат като на длан цялата Плана, близката Витоша, София, Софийското поле и околните планини. След Манастирище е вр. Мухчел /н. в. 1325 м/. Между тях тече р. Планщица, която разделя северната част на планината на източна, доминирана от масива на вр. Мухчел, и западна, начело с масива на вр. Манастирище.
На двата върха са монтирани антени на мобилните оператори, а в долината на Планщица има космическа станция.
В масива на вр. Манастирище са върховете Елизица /н. в. 1271 м/, Мечит /н. в. 1241 м/, Марчин камик /н. в. 1241 м/ и Егиница /н. в. 1252 м/, а в масива на вр. Мухчел са върховете Мулежова китка /н. в. 1192 м/, Желепска китка /н. в. 1220 м/, Вечерина /н. в. 1252 м/ и Кози рид /н. в. 1272 м/.
Върховете по билото, което започва от седловината Ярема – Врътенио чукар /н. в. 1206 м/, Стрелинска могила /н. в. 1294 м/, Джуро /н. в. 1314 м/, Кръсто /н. в. 1307 м/, Елка /н. в. 1293 м/ и Стрельо /н. в. 1216 м/, наредени като броеница над селата от Палакарията, от своя страна делят планината на северна и южна част.
От това било, от северната и от южната му страна, водят началото си реките на Плана.
Река Планщица е символ на планината и с право носи това име. Извира от Плана и остава в нея до вливането си в р. Искър” при ”Златната рибка”. Началните й извори са в м. Букака, северно от вр. Стрельо, м. Селски рид и западните склонове на вр. Мухчел. Много потоци се спускат и от източните склонове на вр. Манастирище. В горното си течение водите на реката се промушват през млади борови гори, излизат в широка долина с тучни ливади и пасища по десния бряг, носещи името Пожаро. После навлизат в тясна клисура, образувана от обраслите с гъсти широколистни гори Дълги рид и Чилип чука и достигат Искъра.
Егуля е най-пълноводната река в Плана. Дълга е 17 км, тече през дълбок каньон с гъсти иглолистни и широколистни гори. Тя също се отправя на север, успоредно на р. Планщица. Изворите на Егуля са в м. Бели кладенец, десните й притоци идват от масива на вр. Манастирище, а левите – от северните склонове на Билото, Врътенио чукар и Джуро. Нейни леви притоци са и витошките Куртова река и Селска река. В долната част на течението си реката е известна под името Ведена – название, свързано с легенди от времето на цар Иван Шишман. Реката достига Искъра при Дяволския мост, недалеч от крепостта Урвич.
Река Поркалица е източно от Планщица. Долините на двете реки са разделени от невисок дълъг рид в северната част, на който се издига вр. Чилип чука /н. в. 1137 м/. Порталица събира водите на потоците, които извират под върховете Равни рид, Кози рид, Синадиница и Мингьов рид. Източно от Чилип чука водите им се обединяват и продължават из тясна клисура, която ги извежда до р. Искър при висящия мост над изравнителното водохранилище след ВЕЦ “Пасарел”.
В най-източната част на Плана тече р. Вуин дол. Нейните извори са в м. Гаста кория и източните склонове на върховете Мулежова китка, Желепска китка, Вечерина и Мухчел. Десните й притоци са източно от селата Горни и Долни Окол – в м. Женски могили, но те са маловодни и често пресъхват, защото местностите са обезлесени.
Реката тихо и незабележимо тече край Горни Окол, пресича малката долина и при с. Долни Окол навлиза в тясна клисура, след което достига яз. “Искър” при моста над малкия залив, където се отклонява пътят за Долни Окол от шосето София – Самоков.
От десетината реки по южните склонове на Плана – от Ярема до Мечката, леви притоци на р. Палакария, по-пълноводни са Селска река при с. Алино и реката при с. Широки дол.
В Плана се срещат всички дървесни видове с изключение на клека. Вековните някога гори постепенно били изсечени за нуждите на местното рударство и железодобив. Много борови гори пък са изсечени след Освобождението за търговски цели.
Тук преобладават буката, габърът, дъбът, леската и борът. Най-много бук расте в гънките на деретата и по долините и клисурите на реките Егуля, Планщица и Вуин дол. Габърът на Плана расте с елипсовидна форма на стъблото, отделни дървета са внушителни по своите размери и съперничат на бука.
Уникални са планските дъбови дървета. Едно от тях заради големината си станало символ на планината. Нарекли го Кръстатия дъб. В Плана има отделни ридове, заети изцяло от дъбови гори. Такива са например дърветата по склоновете северно от яз. “Искър”.
Срещат се и гори от трепетлика, чиито листа и при най-малкия полъх на вятъра като чувствителни струни трептят.
През последните десетилетия в резултат на дългогодишните усилия на залесителите борът се настани трайно в Плана и заема вече там големи площи. Това добре се вижда по южните склонове на планината – от с. Ковачевци до с. Долни Окол.
Огромни площи от земеделските земи в цялата планина, които от години не са обработвани, вече са се самозалесили. Млади борови гори с изправен ръст в нивите и ливадите си растат на воля, а планината е станала неузнаваема.
В Плана широко е разпространен белият бор, особено по южните склонове на планината. Клоните му са преплетени и образуват нещо като високо издигната шатра. По платото на планината се срещат и малки езера – блата, от които животните пият вода през сухия сезон.
Но Плана е богата и на много извори на питейна вода. Накъдето и да се тръгне из планината, се срещат добре почистени извори, някои от които са каптирани и там са изградени чешми.
Тая планина – красавица поради близостта си със София и добре уредените транспортни връзки е привлекателно място за пешеходен туризъм и за колоездачи.

Георги Захов