Култура, Новини, Читателски

Плана – село с име на планина

с. Плана, черквата

Първите жители на Плана планина вероятно много са харесали името на планината, та затова и на селото дали нейното име. Махалите на селото покриват голяма част от централния масив на планината и това обединява самата планина и селото в едно цяло. Планщица нарекли и реката, която тече по средата на планината и я разделя на източна и западна част.
Махалите на с. Плана са пръснати по югоизточните склонове на масива на вр. Манастирище, на открити слънчеви места и край долчините и притоците на реките Егуля-Ведена и Планщица.
Основатели на селото са пастири от с. Чуйпетлово, които по тези места в планината създали свои кошари и се настанили за постоянно. Кога се е случило това е трудно да се каже, но е явно, че е ставало постепенно в годините много преди Освобождението.
Повечето от махалите носят имената на своите основатели. За център на селото се е утвърдила Чаршия махала, където се намират местните обществени институции – кметство, училище, черква, читалище, магазин.
Други махали са Тодорова, Турманка, Славкова, Велчева. В планината има и редица по-малки махали с по няколко къщи или към отделни кошари. Това са махалите Корчанова, Дойчинова, Звезданова, Елата, Кошарите, Шандова, Милева, Щилянова, Сандова и др. Някои от тях административно спадат към с. Железница.
До средата на миналия век много жители на с. Плана са знаели, помнели, а някои – и стопанисвали имотите си в Чуйпетлово. През лятото – до края на август, там изпращали яловата стока на паша по склоновете на Витоша. Там престоявали стадата, докато се окосят ливадите в Плана. След прехвърлянето на Чуйпетлово към Пернишка област през 1946 г. връзката постепенно се прекъснала.
Цялото землище на Плана е закупено от 22 жители на Чуйпетлово за 52 000 златни български лева в края на 19 в. – с нотариален акт от 22 юли 1897 г. с опис на границите.
Основен поминък на жителите на Плана като планинско село са били скотовъдството и земеделието. В годините преди Освобождението в землището на Плана са плавели руда в големи количества. На различни места имало повече от десет рудника. Промиването на рудата ставало през пролетта и отчасти през есента, когато имало снежна и дъждовна вода, отвеждана по вади до рудищата. Личат и днес вадите на Кривия вир, Средния вир и др. В селото се произвеждали големи количества въглища. Близо до някои махали имало много щетини и жижни. Пещи за топене на рудата имало при Войводин дол, в долината на р. Егуля.
По спомени на стари хора от селото, записани от изследователя на учебното дело в Самоковско Златко Георгиев, първото училище в Плана е открито през 1900 г. във Велчевата махала, в стара каменна сграда, бивш чифлик на братя Дедеви – панагюрци. Някои казвали, че през турско време там било хамбар. Училището било с две стаи и канцелария. Там децата учели до към 1940 г. Постройката стои и днес, след ремонт на покрива е използвана дълго време за магазин. Сега е затворена и не се използва. Учителки там са били дълги години Йорданка Герова и Йорданка Банкова. Пръв учител в селото пък бил Стою Хр. Тормачки.
Новото училище “Христо Ботев” в Чаршия махала било построено в 1940 г. То е на два етажа, с 6 стаи – 2 на сутерена и 4 на втория етаж. Сградата стои и до днес. От 1943-1944 г. се открива и прогимназия. Учител през тези години там е бил Тодор Челебиев от Самоков. През 1951-1952 учебна година учениците са били 120. От 1962 до 1965 г. училището е интернат на циганчета от София. През 1965 г. е закрито поради липса на деца. Последен директор – от 1951 до 1965 г., е Петър Кирилов.
На 29 януари 1958 г. в училищната сграда е било проведено учредително събрание с представители на всички махали за коопериране на земята. Приети били и условията за членство. Гласували инвентарната вноска да бъде 100 лв. на декар, а рентата – 1 трудоден на декар. За председател на стопанството бил избран Георги Календаров. В края на същата година с. Плана преминава административно от Самоков към община Панчарево, а стопанството става филиал на фуражно-животновъдната бригада в Симеоново.
През 1959 г. с. Плана е електрифицирано. Водоснабдено е от Рилския водопровод, чиито тръби минават край селото.
През 1940 г. Плана имала 950 жители. В 1985 г. жителите са вече 185, а при последното преброяване – през 2011 г., са 93. В действителност сега в Плана живеят много повече хора, които са жители на София и постоянно пътуват. В селото са построени през последните години и десетилетия хубави къщи – вили, в които столичани идват през почивните си дни. До центъра на Плана – Чаршия махала, няколко пъти дневно идва градски автобус. Връзките със София са постоянни и сигурни, защото до селото сега има и хубав път.
В Плана стопанството е ликвидирано и земята е върната в реални граници, но не се обработва. Само тук-там се виждат малки нивички с жито или картофи. Останалата голяма част от площите е изоставена, навсякъде се забелязват самозалесили се млади борови гори, които най-лесно се прихващат от боровите семена, разнасяни от вятъра.
Днес Плана е спокойно и тихо място сред планината, място за почивка. Постепенно се превръща във вилна зона, недалеч от с. Железница и м. Ярема, на границата със Самоковска община.

Leave a Reply