Култура, Новини

Поетичен антракт с Константин Ангелков

Константин Ангелков е студент в Университета за национално и световно стопанство в София. Завършил е гимназия в Петрич, а прогимназия – в самоковското училище „Христо Максимов”.
Сам споделя, че икономиката, която следва, му е много интересна, но се интересува и от изкуството и специално от поезията. „Ако всеки се замисли поне малко за другия, целият свят щеше да бъде далеч по-различен”, разсъждава Константин. Девизът му е: “Никога не се предавай”.
„Ако наистина искаш някой човек много, ти ще направиш всичко по силите си да го задържиш, разбира се, ако този човек наистина заслужава”, смята младият автор. Той сам добавя, че пише единствено вечер…
Тук поместваме две негови стихотворни творби, които са и литературният му дебют.

Илюзия

Една нощ с много тайни.
Една луна с много звезди.
Една маса с много свещи.
Една вечер с малко любов.
Открий тайните в нощта,
докато аз вървя след теб.
Погледни луната,
докато аз броя звездите.
Седни на масата,
докато аз паля свещите.
Наслади се на вечерята,
докато аз ти давам от любовта си.
Но тайните ги няма,
както теб те няма.
Луната свети,
но към празната ми стая.
Свещите на масата горят,
но само димът
от хилядите цигари
се отразява.
Вечерята на масата изстива,
както душата ми без теб умира.

Небето, звездите и аз

Има само едно красиво небе –
но най-красиво е,
когато е изпълнено със звезди.
Към това небе
сега гледат още много хора,
имащи надежди и мечти.
Гледат звездите
и си пожелават някой
във техния сън да се яви.

Leave a Reply