Поети сътвориха празник в Поповяне

За трета поредна година в Поповяне на 30 юни се състоя Щъркелово поетично четене с участието на изтъкнати творци, членове на Съюза на българските писатели, от цялата страна. Поетичният празник бе организиран по традиция от местното читалище „Светлина-1940” и кметството в селото.
Встъпителното слово на писателя Бойко Беленски, главен организатор и инициатор на поетичните празници, развълнува присъстващите в препълнения читалищен салон. Беленски прочене стихове на Петко Братинов и Андрей Андреев, които по здравословни причини не можаха да участват в четенето.
Водещ бе доц. Ивайло Христов, познат на четящата самоковска общественост с издаването и представянето на книгата на Иван Ненов „Самоковският препис на „История славянобългарска”.
Прочувствени думи за ролята на поезията в духовното обезродяване на младото българско поколение, с цитати от Ботев и Яворов – поети с принос в европейската и световната литература, произнесе литературният критик Благовеста Касабова.
В четенето със свои стихове участваха поетите Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, Валя Василева, Димитър Христов, Анелия Янковска–Сенгалевич, Иван Есенски, Лалка Павлова, Ивайло Диманов, Нико Стоянов /бесарабски българин/, Наталия Ерменкова, Петър Велчев, Петя Йотова, Трендафил Василев, Петър Андасаров. Свои стихове прочетоха и самоковските поети Иван Ненов и Стойчо Караиванов.
Ръкопляскания предизвикаха изпълненията на младите певци и хороиграчи от самоковското читалище „Младост”, също изявили се на сцената.
Поетичното четене и разговорите за поезията продължиха и по време на тържествения обяд, където всички подчертаха, че този празник може да придобие не само национален, но и европейски характер. Председателят на СБП Боян Ангелов предложи такъв център да стане Самоков, защото, по думите му, няма друго селище в България, което да има такъв голям принос в Българското възраждане за духовното възкресяване на българина. С овации бе изпратено и припомнянето му, че „в Самоковска епархия е влизал и град София.”

Старите гнезда

Отново щъркелите долетяха
в умиращите български села.
Комините над рухналата стряха
крепят все още старите гнезда.

Измътиха се щъркелчета нови;
небето ги зове да полетят.
Все още няма за криле окови;
все още има неизминат път.

Ще ги примамва топлината чужда,
а август ще ги събере в ята…
Но старите гнезда ще са им нужни
и щъркелите пак ще долетят.

Иван Ненов

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*