Живот, Култура, Новини, Статии, коментари, Туризъм

Поздрав от Корсика

Посвещава се на министъра на културата на България

Александър Кондоферски

На 12 септември някъде в старата част на Ница – великолепен град, срещаме българчета – момче и момиче на 25-годишна възраст, които изкарват прехраната си като улични фотографи. Държейки под наем стаичка от 4 кв. м на централна търговска улица, работят от тъмно до тъмно и се справят успешно с разноските. В средата на стаичката има високо столче, няколко вида шапки за нежния пол, огледало, шкафче /в което държат своите камери, малко хладилниче. На добър френски, с камера на гърди, канят зяпачи и любители на снимки, които правят с отлично качество и за секунди. Пред алтернативата да стоят в родината безработни и да очакват милост от хиени и крокодили, окупирали ключовите места в живота, те избират трънливия емигрантски път. Досега – не без успех.
Разпитаха ни накъде сме тръгнали, заедно се посмяхме, направиха ни безплатни снимки и ни пожелаха приятно прекарване на остров Корсика. Разбрахме от тях, че няколко хиляди млади българи работят по заведения и хотели на Лазурния бряг. Доста на брой са и българските студенти, които идват да следват в университетите, завършват и който реши да остане тук /95 %/ безпроблемно получава работа. Така развитите европейски индустриални държави си набавят млади и мотивирани данъкоплатци, които вкарват огромни суми в здравните и пенсионните каси. Там, където пристигат младите, има развитие и напредък, постоянно и стабилно увеличение на цените на недвижими имоти и банкови дивиденти.
За родителите остава финансовата подкрепа от страна на младите емигранти и наивното заблуждение, че децата им ще се върнат един ден обратно в родината. Уважаеми патриоти, недейте да упреквате емигрантите, че са напуснали дом и родина, Хайнрих Хайне е изрекъл някога верни слова: “Моята родина ми е там, където ми е най-добре!” Два милиона вече напуснаха, два милиона стягат куфари за страни, където метро, магистрали и инфраструктура функционират успешно от 100 години.
х х х
Само ден по-късно на ферибота Ница – Калви /Северозападна Корсика/ чуваме отново българска реч. Приказват си тихо двама млади мъже /около четиридесетте/ с униформи на фирмата-превозвач. Излизат от своята анонимност и нашият разговор се оказва повече от приятен. Оказват се варненци. Първият от тях работи вече 15-а година на ферибота на Средиземно море. Семействата им живеят във Варна, те изпращат пари и на всеки три-четири месеца, когато получат отпуск, ги посещават. Спонтанно ни дават ключ от една кабина на деветата палуба, където има 4 легла, баня, тоалетна и всички удобства. Отказват категорично да приемат пари за бутилка уиски – да се почерпят за наше здраве. И двамата приказват вече добре италиански и френски, справят се и на английски. Полиглоти не са, но са интересни за фирмата със своето трудолюбие, дисциплина и с преводаческите услуги при редките посетители от славяноезични държави.
Оставяме ключа в кабината заедно с купчина български вестници. Благодаря още веднъж мислено на нашите сънародници за жеста и им пожелавам здраве, успех и семейно щастие. Пожелавам им също така да станат наясно сп плановете за бъдещето и да ги осъществят.
След 6 часа пътуване през мастилените води с бели гребени спираме в старинния Калви. Старата част на града е построена върху грамадна бяла гранитна скала, на 100-200 м височина над морето.
Много лесно намираме ваканционното селище – с две звезди, но с всички удобства. Отдалечено е на 15 км от Калви в посока Баста, столицата. Изненадата е голяма, когато разбираме от приятелите, с които сме заедно на тази ваканция, че на 14 септември от 21,30 ч. квартет “Ева” от България е поканен да изнесе концерт във вековната католическа катедрала в стария град.
Умората от пътуването е поносима, дори направо приятна. Вдигнахме тази вечер наздравица за здравето на майките ни, за нас, за приятели. Едната от тях се отнася само за мен. Беше петък, 13 септември 1974 г., когато започнах работа като проектант VІ категория в КИПП “Заводпроект” в София, на ул. “Гурко” № 12. От тогава изтекоха 38 години непрекъсната работа. В България преминах през всички степени – бях групов ръководител, главен проектант, стигнах до директор на проектантска организация, както си бях безпартиен. От 22 години съм проектант в Германия и имах късмет да работя при други критерии, норми и възнаграждения. Моята работа като проектант ми донесе радост, вяра в силите ми и не на последно място финансова стабилност. Пожелавам си, ако е рекъл Господ, да проектирам още 22 години поне, дано това позволи и здравето ми…
х х х
Гр. Калви и гр. Аячо от Корсика са дали на света две личности, които за добро или за зло променят хода на човешката история върху три континента: Европа и двете Америки.
В Аячо е роден Наполеон Бонапарт–Императора. Най-известният между всички французи за всички времена.
В Калви е роден Христофор Колумб, баща на великите географски открития, най-известният от всички испанци.
В осемвековния католически храм тази вечер, върху гърба на могъща гранитна скала, се намираме на 200 км от родната къща на Наполеон и само на 20 м от родната къща на Колумб.
Домакини са гостоприемните корсиканци, провеждащи своите традиционни музикални празненства, тази година от 11 до 15 септември. Главни герои тази вечер са четири млади красавици от България – квартет “Ева”. Малко преди изпълнението се срещаме с тях, запознаваме се, разменяме си шегички и добро настроение. Спонтанно ни подаряват входни билети за тяхното представление, което ни трогва. Не че нямаме пари да си ги купим, 23 евро на билет. Много приятно е да получи човек свестен подарък от непознат, каквито за нас са тези момичета до момента.
Прочитам в брошурата към концерта имената на четирите дами: Гергана Димитрова от Плевен, София Ковачева от Пловдив, Евелина Христова от Благоевград и Даниела Стоичкова от София. Сопрано, мецосопрано, алт и контраалт. От 17 години изнасят съвместни концерти навсякъде по света и от дъжд на вятър и в родината си България, където цари ледниковият период на чалга културата. Лицата са млади, красиви и изразителни.
Тук вече са били певци от Тунис, Египет, Ливан, Аржентина, Франция и Италия.
В храма сме над 250 човека – корсиканци и гости на Корсика. След едночасово търпеливо чакане гръмват аплодисментите, точно в 21,35 ч. На сцената се явява гордостта на Корсика – А Filetta заедно с шестима други известни певци. Това е съзвездие от всестранно надарени музиканти – композитори и певци, които от години работят съвместно в чудна хармония. Те изпълняват четири на брой стройни и мистериозни мелодии, възторжено аплодирани. Filetta съобщава, че те самите са фенове на квартет “Ева” и всеки път с удоволствие слушат тяхното изпълнение.
Град Калви, Корсика, катедралата, топла и лунна нощ, два дни преди пълнолуние. Облечени в национални носии от четири краища на България, се появяват нашите четири грации. На добър френски София поздравява публиката.
Първа започва сопраното и както преплита води буен планински поток, се включват постепенно една след друга и останалите. Публиката, затаила дъх, ги буквално изпива със сетива. Текстовете са български, но изпълнението е така изразително, многотоналността – така красноречива, че всеки слушател открива дълбок смисъл по своему.
Следват дълги и къси мелодии, бързи и бавни, тъжни и весели, с абсурдна или логична тоналност. София е в състояние да накара публиката да се разсмее неудържимо, Гери в лицето е ангел и има ангелски глас. С лекота се разхожда 3-4 гами нагоре и всеки усеща, че тя има още резерви. Ева е фокус в този квартет, притежавайки глас и неповторимо излъчване. Дани, класически контраалт, е кралицата на певиците и певицата на кралиците. В репертоара се срещат мотиви от типичното за песните ни надпяване, музикалното “бързоречие и бръщолевене” са подбрани ненатрапчиво и оригинално.
Не съм специалист, жена ми и придружаващите ни приятели – също, но възприемаме всичките изпълнения с благодарност, възторг и респект. Крадешком наблюдавам въздействието на българската класическа народна музика върху одухотворените познавачи на музика, седящи около нас. Възхищение и респект се чете върху всяко лице – младо и старо.
Изключение правят две млади германски двойки, типични представители на младото поколение, което прекарва цялото си свободно време пред умо-мелачката на компютрите. Точно по средата на този грандиозен спектакъл, в момента на изпълнение на гайда от Милен Иванов – богатството на квартета, двете двойки се изнизват тихомълком приведени, за да не пречат на другите. Просъсквам по техен адрес на немски една българска поговорка, която много добре съответства на действията им: “Какво разбира свинкя от кладенчова вода!?…”
Докато траят извивките на каба гайдата, момичетата почиват за пет минути – да пийнат водичка, да се разтъпчат, да се прокашлят. Неусетно започва втората част на спектакъла – източноправославна църковна музика. Сложните неравноделни тактове се променят с тактове на класическа музика. Милен се нарежда пети наред на сцената и към целия спектър от женски тоналности се включва и мъжки глас – красив бас-баритон.
Акустиката в стария храм е уникална, гласовете школувано се наслагват с точност, сила и чистота. Сляп слушател би си помисли, че пеят поне двадесет души.
Вече тече 90-ата минута, отново хукват планинските водопади от ручилото на Милен. Започва третата част от програмата, която изцяло обслужва неистовата молба на публиката – “Бис!”. Излизат пет пъти на Бис” – до полунощ, поклони, лъчезарни усмивки, ръкопляскане, свиркане, силно тропане с крака… Сбогом, красавици! Благодарим ви, че разнасяте музикалната слава на България…

Leave a Reply