“Покана от Париж” за 150 години самоковски театър

Век и половина! Още едно доказателство, че нашият град е един от центровете на българското Възраждане през XIX век. Двадесет години преди Освобождението – през 1859 г., се ражда самоковското читалище, а заедно с него и театралният състав.
Първото представление е през 1862 т. – комедията на Теодосий Икономов „Ловченският владика”.
Заедно с трудностите и възходите на нашата история театърът в Самоков живее – и като отзвук на тази история, и като допир до вечната красота на изкуството. Не случайно през всичките тези години в театралния състав участва цветът на самоковската интелигенция. Преди години в изложбата по случай юбилея на Павел Кръстев бе публикувана снимката му с Димчо Дебелянов – на фронта, преди гибелта им – заедно с войниците, в окопите, на импровизиран театър. Какви просветлени, възторжени лица! Наистина театрална магия…
В архива на един от героите на „старата гвардия” – Иван Близнев, от поредицата афиши и фотографии възкръсват старите театрални постановки, познати и по-малко познати театрални дейци. Юбилеят си заслужава тяхното представяне.
Въпреки всичко съдбата на самоковския театър е сложна – по различни причини се сменят сцените на читалището, бившия профсъюзен дом, ДНА, Младежкия дом. Някои актьори остават трайно, други – за кратко време. Но той живее, експериментира – класическа и съвременна драматургия, сложни и по-прости постановки, театър във фоайето, кафе-театър… Печели награди на национални и международни фестивали, наградените актьори са над тридесет.
Едно от върховите постижения на театъра през последните петдесет години е постановката на „Дванайсета нощ” на Уилям Шекспир. Ще отвори път в професионалната режисура на Любомир Малинов и Весела Колешанова и ще утвърди цяло съзвездие от талантливи актьори.
На 11 май т. г. – празникът на св. св. Кирил и Методий, в читалище-паметник „Отец Паисий” юбилеят бе отбелязан с постановката на Васил Михайлов и Пантелей Гаврилов „Покана от Париж” на Панчо Панчев.
Младежката театрална студия /с участието главно на ученици от Професионалната гимназия по туризъм/ зарадва публиката със заразяващото си изпълнение. И не случайно – младите актьори играха собствения си живот в училище, решаваха на сцената собствените си морални проблеми.
Наистина – може би това беше най-доброто преклонение пред всички генерации, създатели на самоковския театър. Младостта на театъра – неговата вечна пролет! И приемствеността – та младият шегаджия Гелето /Кристиян Гочев/ е внук на един от даровитите актьори – Асен Стефкин /от състава на Иван Близнев, Милчо Болашъков, Любослав и Борислав Стефанови, Радка Сиракова…/. Даже е наследил неговия комедиен талант.
Нека пожелаем на нашия вечно млад театър „На многая лета!”

Антония Бояджиева