Покоряването на Серо Торе, загадки и митове за една гранитна игла с ледена шапка

В Патагония, на около 50 км от национален парк Torres del Paine – северно от него, на границата на Чили и Аржентина, се издига връх, който за много от най-големите алпинисти от всички времена си остава несбъднат блян. Serro Torre е един от най-трудните и загадъчни върхове за катерене, въпреки своите „само” 3125 м надморска височина според енциклопедията. Други по-точни географски източници слагат 3133 метра на това гранитно страшилище, ужасен кучешки зъб с ледена пломба отгоре.
Ето я хронологията за покоряването на Серо Торе.
През 1958 г. италианците Валтер Бонати и Карло Маури достигат по западната страна до внушителна височина, но се отказват, с изчерпани сили докрай, да покорят „невъзможния връх”. Почти по същото време други двама прочути италиански планински тигри – Чезаре Маестри и Бруно Детаси, опитват изкачването от изток, но не постигат нищо съществено, освен че сериозно рискуват живота си.
Чезаре Маестри и тиролецът Тони Егер на 30 януари 1959 г. успяват да покорят върха по Северната стена. Тони загива на връщане, отнесен от ледопад някъде по средата на километровата отвесна стена. Заедно с него изчезва завинаги и снимачната камера със снимките от върха. Помилваният от ледената лавина Маестри никога не успява да докаже това изключително постижение.
Цели десет години трае този спор за „невъзможния връх”. Симпатизантите на Маестри твърдят, че през 1959 г. Северната стена е била цяла в ледена броня и Егер като превъзходен катерач върху лед е успял да се справи с предизвикателството и да извоюва победата /години по-късно по този маршрут не биват открити никакви клинове и доказателства по описания подробно тур от Маестри/. Един от язвителните критици е Меснер, който твърди, че с техниката и алпийските технически средства от 50-те години е било невъзможно да бъде изкачена тази екстремно тежка отвесна скала.
Единадесет години по-късно Маестри се връща обратно, за да докаже на какво е способен. Този път носи компресор и смята да пробие по „югозападния хребет” над 300 метални клина в скалите. Връхлитат го ветрове и бури, патагонската зима му предлага невъзможни условия. Няколко месеца по-късно се връща с още двама другари и на 2 декември 1970 г. успяват да изкачат края на този гигантски каменен ръб. До самата снежна гъба върху невъзможния връх. Тримата се отказват от качване върху нестабилната ледена броня отгоре, за да не бъдат „издухани” от ураганните ветрове. До ден днешен компресорът е забит в скалата на едно въже разстояние от върха, а пътят на Маестри и другарите му е наречен „Компресор – роуте”. Чезаре спасява честта си, но неговите критици не признават героичното постижение като покоряване на върха.
Това е „нормалният път” нагоре и до ден днешен се счита, че притежава най-високата категория трудност.
За пръв покорител на Торе са считани Казимиро Ферари и неговата експедиция през 1974 г. След 3 седмици, прекарани сред ужасни климатични условия вътре в палатките, времето се оправя за 3-4 дни. Макар че хранителните продоволствия се свършват, трима успяват да покорят върха и донасят обратно една единствена снимка като доказателство. Маршрутът им носи до ден днешен името „Ферари – роуте” и е по Западната стена.
През 1977 г. трима американци изкачват пак Западната стена, през 1979 г. други двама повтарят трудния път на Маестри, през 1985 г. е първото зимно изкачване от четирима италианци. Три месеца по-късно швейцарецът Марко Педрини прави соло изкачване за 12 часа също така по „Компресор – роуте”. През 1986 г. алпинисти от Югославия покоряват за пръв път Източната стена, през 1988-а словенци изкачват Южната. Пътят на „Маестри-Егер” не успява никой да покори с най-съвременни технически средства цели 46 години, повече от 25 експедиции претърпяват пълен крах.
На 12 и 13 ноември 2005 г. трима италианци – Алесандро Белтрами, Ермано Салватера и Роландо Кариботи, успяват да победят Северната стена.
Дават име на този маршрут „El Arca de los Vientos” и определят степен на трудност Е Х.
От 21 до 24 януари 2008 г. Колин Хели и Роландо Кариботи успяват да преминат през целия Торо масив.
Германката Дьорте Питрон през декември 2008 г. по Западната стена става първата жена, изкачила Серо Торе.
На 21 януари 2012 г. австрийката Лама, заедно с Петер Ортнер, изкачват за 24 часа „Компресор – роуте” при степен на трудност (IX+/X-).
Предпоследно изкачване по Северната стена правят от втори до трети февруари 2015 г. Марк-Андре Леклерс и Колин Хели.
х х х
На 6 януари 2016 г. две скромни момчета от Ловеч и Самоков – Мартин Маровски и Виктор Варошкин – екстремни спортисти, алпинисти и смелчаци, в 16 ч. покориха върха Серо Торе в екип с Руслан Вакрилов и Григор Вътев. Експедиция „Опашката на дракона” се увенча с пълен успех. Истински триумф на волята!
Вашият спортен подвиг, момчета, ви отрежда място сред най-големите: Райнхолд Меснер, Херман Бул, Ханс Камерландер, Валтер Бонати, Чезаре Маестри, Христо Проданов, Дани Арнолд, Ули Щек, братята Томас и Александер Хубер…
Сполай ви, момчета, за това, че ни връщате националната гордост. Благодарим ви от все сърце, вие сте днешната спортна слава на нашата мила Родина – България!

Александър Кондоферски
П. П. При подготовката на публикацията са използвани книгите на немски език на Давид Лама – „Невъзможното и аз”, Райнхолд Меснер – „Торе – крясък от камък”, Петер Майер-Хусинг – „Невъзможната планина”, Том Дауер – „Серо Торе – мит от Патагония”.