Култура, Новини

Поли Паскова: “Сърцето на жената е едно непогалено цвете”

Поли Паскова

Поли Паскова е от тия певици, които от години владеят ефира на радиото, телевизията и е постоянно по сцени на фестивали и събори. Срещам се с нея на събора в Широки дол, където близо два часа държа на крака и в няколко ката хора млади и стари.
Родена е в Банкя. Когато за първи път я видях на живо, веднага в съзнанието ми изникна скулптурата на Фунев пред сградата на Института по вирусология и бактериология в София. Едра, снажна българка, с трите си скъпи рожби и поглед, вперен с надежда в бъдещето. Поли сякаш е позирала за тази фигура. Тя също има три момчета – три овнета и къщата й винаги е била пълна с много смях и детски викове.

– Поли, как се чувстваш сред четирима мъже в къщи?
– Много добре, строявам ги и те ме слушат. От най-малкия до най-големия знаят, че освен любовта, и разбирателството е пътят към щастливото съвместно съжителство.
– Кое те поддържа в тази чудесна младежка форма?
– Може би това, че дълги години бях национална състезателка по баскетбол. През 1991 г. заехме 4-о място в Европа. Играх до 2000 г. После се отдадох на семейството и на песента.
– Пътят ти на певица е много успешен…
– Сигурно е така, защото през 2007 г. бях обявена за фолк певица на годината. През 2008 г. спечелих голямата награда за най-продаван албум – „Късмет”. През 2010 г. станах притежателка на наградата за цялостна творческа дейност във фолка.
– Имаш много богат репертоар. От къде си научила песните?
– Баба ми от Пернишко знаеше много песни и доста от тях ги взимаха певиците от “Филип Кутев”. Баба беше вроден талант и сигурно съм наследила от нея любовта към народната песен. Знам над 500, имам издадени 12 албума и над 150 клипа.
– Как попадна на този Илинденски събор в Широки дол?
– Обиколила съм доста страни – Германия, Франция, Испания, Белгия, Сърбия, Македония, Турция, САЩ… Тук не съм идвала, трогна ме поканата на кметицата Силвана. Песента е извор на душевните вълнения и чувства. Много обичам да пея, особено за любовта на жената към детето, към мъжа, към родината. Сърцето на жената е едно непогалено цвете и се нуждае от много любов и топлина, за да разцъфне и даде плод.
Поли е доказала и в живота си това свое виждане, тази истина – не само с песните си, а и със семейството и приятелите си, които са до нея и в добри, и в лоши моменти.
А в края на концерта си в самоковското село певицата възкликна: „Благодаря ви, мили хора! Вместо аз да напълня сърцата ви с радост, това направихте вие с мен – доказахте, че обичате фолклора и че сте истински българи!”

Димитрина Божилова

Leave a Reply