Новини

Пол Нюман и един камион с пясък

За пръв път видях Пол Нюман да играе като главен герой в „Непокорния Люк”. Рядко чаровен артист с топла усмивка, най-често го слагаха да играе бунтарски роли. Каква връзка има Пол Нюман с един камион пясък, ще
разберете от този разказ.

х х х

През пролетта на 1977 г. започнах основен ремонт на къщата в Княжево, наследство от моята майка, да я прости Бог и да бъде светла паметта й!
При развития социализъм имаше мащабни национални строежи, строеше се много и за обикновените хора бе много трудно, почти невъзможно, да си набавят строителни материали. Цимент, тухли, керемиди, дъски, греди, варов разтвор, пясък, чакъл, пирони дори, липсваха в складовете на „Топливо и строителни материали”. Естествено, че за десетина процента от населението – хората с привилегии, хората с връзки, както и за крадците, не съществуваха пречки да си набавят каквото им трябва.
Сега има всичко по складовете, тогава нямаше нищо. Който е ремонтирал или строил къща на времето, може да потвърди това.
Още през зимата бях започнал да обикалям почти всеки ден складовете на „Топливо” с много голямо търпение, граничещо с инат. Набирах всеки ден телефоните, бях омръзнал на повечето от склададжиите. По това време бях проектант шеста категория в КИПП „Заводпроект” в София със 110 лв. заплата на месец. Възнагражденията на доктори, учители, инженери се колебаеха между 140 и 180 лв. на месец, частната работа бе забранена.
Майстор-строител, келнер, дърводелец, стругар /да не говорим за бензинаджия/ получаваха няколко пъти по-високи възнаграждения от висшистите. Един неграмотен фаянсаджия, що се касае до месечни приходи, слагаше в малкото си джобче хирурзи, професори, оперни певци и учени от БАН.
Подобно недоразумение, погледнато под друг ъгъл, аспект и перспектива, принуждаваше ниско платените специалисти с висше образование да действат по схемата „Направи си сам”. Зъболекари и учители разбираха от кофраж и поставяне на арматура, зидаха превъзходно, правеха си инсталации и водопроводи, лепяха фаянсови плочки и монтираха дограма. Благодарен съм на социализма до гроб, че ме направи на времето майстор, та да не завися от майсторите!
С моя близък приятел Огнян Куков, вечна му памет, след 18 часа непрекъсната работа изкопахме варница с размери 5 на 3 на 2 метра, угасих 4 тона негасена вар от Световрачане, набавена с луд късмет и геройски усилия след многомесечно търсене. Сам си сковах коритото от дъски, полуизядени от дървесна гъба. Бях изкъртил цялото дюшеме от приземния етаж поради влага, нападнато от дървесна гъба, от която няма спасение. Угасих варта и коритото се разпадна, продъни се.
Пурясалите дъски успяха да издържат геройски, а няколко месеца по-късно, през есента, ги употребих за огън, на който си сварих стотина буркана компоти, лютеница и всякаква зимнина.
Така беше при развития социализъм, при който често три майсторски надници бяха равни на месечната заплата на инженер. От „Топливо”-то в „Овча купел” след цяла нощ мръзнене на опашка успях да закупя 15 торби цимент. Купих скъпоценния материал през януари и по съвет на комшията чичо Марин, светла му памет, го наредих на три купчини по 5 торби. За да не се стегне циментът, поставих всеки в найлонов чувал и през десет дни ги обръщах. Този, дето лежи най-отдолу, да легне най-отгоре. Така да се каже, необходими бяха ротация и постоянен контрол, за да не се втвърдява циментът.
Тухли, цимент, особено керемиди – всичко се произвеждаше по бързата процедура и отговаряше напълно на приказката „Българско – висококачествено”.
Купих 1500 покривни керемиди от цех в Брусарци, Михайловградско. Наех голям ТИР, товарене, превоз и разтоварване ми отнеха едно денонощие, без да мигна и една минута. Място не можех да си намеря от радост, че отпада търсенето и набавянето на керемиди – едни от най-дефицитните материали при социализма. Не подозирах, че само година по-късно ще свалям безценните керемиди от покрива, защото той протече на сто места. Употребих ги за кокошарници и зайчарници по-късно, но и от там ги изхвърлих, защото течеше вода от тях часове след като спре дъжда върху телата на бедните животинки.
Купих шпертплат, няколко криви дъски, гредички съвсем случайно. Пирони – различни големини, инструменти, бяла и черна мозайка, мертеци, кабели, фаянсови плочки, да не повярва човек, даже 5 чувала бял цимент по 80 кг всеки от тях, внесени от Румъния и разграбени от купувачите в рамките на един час. Мястото на събитието – склад на „Топливо” от Горна баня.
Складовете на Сточна гара, Орландовци, под моста „Чавдар”, чак до Драгичево, Мърчаево и Владая бяха бойно поле за мен. От тук купиш тесла, от там – кирка, от друго място – улуци и водосточни тръби. За 400 дни търсене успях да набавя всичко. Междувременно бях изчукал подкожушената мазилка, почти всички стени до тухла в целия приземен етаж. След работно време, събота и неделя, по празниците. Скоро щях да изляза в платена отпуска целия месец август. Годината беше 1978-а и подходяща за започване на велики дела, които ме чакаха. Да завърша основен ремонт на къщата. Тогава не подозирах, че инквизициите ще продължат цели осем години. И че ще видя морето отново за 14 дни девет години по-късно.
Имах само един проблем преди започване на ремонта през 78-а. Не бях успял да намеря пясък. Трябваше ми един камион чист, промит пясък, за да си забърквам варов разтвор за зидане и мазилка. Бях подценил този проблем, вероятно през зимата бих го решил много по-лесно. През пролетта, лятото и есента по складовете на голяма София бе невъзможно да се открие пясък. Пет-шест кубика да са стрували по това време 30-40 лв. заедно с превоза, но се оказа тежка и непосилна задача за мен. Къде ли не питах, обещаваха тук и там за по-късно да ми намерят, приятели и познати. Питах склададжии, питах шофьори, бях готов да платя двойно и тройно, но ударих на камък.
Отпуската дойде и започнах ремонта. Няколко кофи с пясък ми подари комшията чичо Марин, даде ми материал колкото имаше, помагахме си взаимно с него. Много добро съм видял от този човек и жена му, леля ми Живка.
Извадих вар от варницата, по-гъста от овче кисело мляко, превъзходна по качество. Едно към седем /вар – пясък/ за зидане, едно към пет – за мазане на хастар. Който е бъркал сам варов разтвор, знае за какво става дума.
Работих един ден и материалът ми свърши. Втория ден потеглих отново да обикалям по складовете до вечерта и загубих всяка надежда, че ще успея да намеря пясък. Прибрах се скапан от ходенето по мъките някъде към 18 ч., седнах отчаян на пейката пред вратата и гледам – човек отваря двойната порта към двора, камион пъпли по нанагорното, спира сред двора, на равното… И от камиона слиза Пол Нюман.
По-точно – невероятен двойник на Пол Нюман.
Бащата на мой приятел, чичо ми Цано, с топла усмивка, същия цвят на очите, същото изражение, кълна се – двойник на Пол Нюман. Красив като него и като него чаровен. Той работеше като групов технически в „Инжстрой” – „Инжето”, както му казваха. Разбрал от сина си за моя проблем и се притичва веднага на помощ. Без да се колебае и време да губи… „Сторено навреме добро е двойно добро” – гласи древната българска поговорка.
Получих камион с пясък като подарък от Пол Нюман – той не ми разреши да си платя за пясъка. И успях да измажа с мазилка етажа.
Изтекоха доста години, откакто чичо ми Цано си отиде от нас и от своите близки. Спомня ли си за него, си спомням за Пол Нюман.
Отиде си и Пол Нюман. Видя ли филм с него, си спомням за чичо Цано… Светла им памет, бяха чаровни хора двамата двойници.

Александър Кондоферски

Leave a Reply