Живот, История, Култура, Новини, Статии, коментари

Последният лист…

Отклик

Както винаги, около светлия празник 24 май културният живот в Самоков се оживи. Най-вече приповдигнатото настроение създадоха изявите на децата. Така на тях им остават и най-хубавите спомени от детството с химна „Върви, народе възродени”.
В Младежкия дом детският театър „Веселушко” (с авторски спектакъл „Слънчев лъч” на Весела Колешанова) даде няколко благотворителни представления (за деца със здравословни проблеми). Беше изумително усещането, когато множеството деца се надпреварваха да пуснат заветното левче, носещо надежда, в касичката. Актьорите пък от сцената ги заразиха с настроението си и публиката не искаше да ги пусне. Искаха „още и още”…
А спектакълът е като една от приказките на Андерсен – с автор А. Попеску. Това е третата адаптация на В. Колешанова след 1980-а и 1995 г., когато е била впечатлена публиката не само в Самоков, но и в такива големи градове със стари театрални традиции като Шумен и Пловдив. Вечната приказка за приятелството, за смелостта да обичаш и да се бориш. Това са посланията на истинското изкуство и сърцата на малките зрители се отвориха за тях.
И аз си спомних в празника един разказ от моето детство – „Последният лист”. В малка бедна стая има прозорец, обърнат само към стената на вътрешния двор. Там като по чудо разпуска листа клен. Когато настъпва есента и листата отлитат, болното дете в стаята се моли да остане поне един последен лист, за да му дава надежда да живее. Тогава съседът – художник успява да направи най-гениалната си творба – рисува на стената последния кленов лист като истински. Така надеждата превежда детето през тежката зима и го връща към живота…
Защо ли се върнах към стария разказ след спектакъла в навечерието на 24 май? Защото разбрах, че в такива кризисни времена ни трябва такава надежда като този „последен кленов лист”, която носи изкуството, духовността. И ако нашият народ е преживял такава трудна история, е оцелял заради тази духовност, която е пазел в себе си.
„Духовността – таз сила…
която във душите грей!”
Въпреки всичко!

Антония Бояджиева

Leave a Reply