Почина най-възрастният самоковец – 103-годишният Крум Кондоферски

Достойно извървян житейски път!

In memoriam

На 4 ноември 2016 г. през нощта, в съня си, с блажена усмивка на лице се пренесе в отвъдното Крум Иванов Кондоферски, само месец преди да навърши 104 години.
Син на Самоков, който цял живот не забрави роден град и Родина, обичан и високо ценен от близки и познати на два континента, потегли в бездънната вечност, оставяйки като комета светеща диря след себе си.

…На 6 декември 1912 г. един скромен свещеник с името Христо Кондоферски от ІІІ бригаден лазарет на Седма пехотна Рилска дивизия отправя усърдна молитва към Бога след получената новина за раждането на неговото братанче Крумчо: „Нека Бог дава здраве и дълъг живот на младенеца, който когато порасте, да знае, че се е родил по време на освободителната война за Македония и Одринска Тракия!”
Всевишният чул молбата на верния си служител. Младенецът пораснал и живя 103 години и 11 месеца. Преживява безброй човешки несгоди, несигурност, смъртни опасности, поражение и победи, триумф и нещастия, като никога не се даде в плен на тези измамници.
Изгубва дирите на сина си Жан-Клод на другия континент и подтикван от несломима вяра, го открива 58 години по–късно, заедно с неговите деца, внуци и правнуци.
Загубва в Париж след войната красивата си младежка любов Денис Морисет Рети, отишла си от този лъжовен свят поради лекарска грешка само на 23 години. Загубва любимата си жена Максима Йесус Вилануева във Венецуела, отишла си от коварна болест на 55. Загубва любимата си дъщеря Люба–Маргарита Валаскес Кондоферски – опората му на старини, от същата болест, на 57. Загубва снаха и една от внучките си във Франция, поразени и те от коварната болест преди 3-4 години.
На 103-годишна възраст съдбата му подари още една внучка – гълъбчето Ивана, трето дете на втората дъщеря Еделвайс. На 95 години все още ръководи строеж на къщи за всеки внук и правнук, до 103 години и 11 месеца дава мъдри съвети на своите близки.

Кулминация в неговия живот е прегръдката с анаконда. Мълниеносната съобразителност и неистова жажда за живот успяват да го измъкнат от стоманените й обятия. Грохналата старица, лечителка и шаманка, му съобщава в мизерната си колиба сред джунглата: „Три дни. Ако останеш жив още три дни и отново сам се надигнеш върху краката си, ще живееш още 70 години и повече…”
Животът потвърди прозрението на старата, мъдра вещица и пророчица. Крум Кондоферски надживя със 70 години прегръдката на анакондата. И достойно извървя житейския си път!
Благодарим ти, чичо Круме, за примера, който ни даде, за чудесните мигове, които изживяхме заедно с теб!
Благодарим за Твоите човещина, благородство, щедрост, себеотрицание, великодушие, човеколюбие и високи морални устои!
Сбогом от този свят, мили ми чичо Круме, последен от всичките мои любими чичовци, и успешно пътуване през вечността, железни българино!
Един ден ще се срещнем отново с теб, вън от времето и пространството, и ще се разпознаем както някога на летището в град Кумана, Латинска Америка, преди 16 години.

Твой племенник
Александър Кондоферски

Послепис:
На 7 ноември в 13 без 5 немско време на мобифона ми позвъня свещеноиконом Иван Петкин от църквата „Свети Иван Рилски” – Виена, мой верен приятел от 46 години насам. Той остави мобифона си отворен и можахме да чуем заедно с братовчедка ми Надежда Кацова /която набрах на подвижния домашен телефон/ опелото в памет на чичо Крум, извършено от отец Петкин. Един покойник от Южна Америка бе опят тържествено по православна християнска традиция в сърцето на Европа! Там, където се е родил и където е кръстен.
Проповедта, продължила 20 минути, бе дочута от двама племенници на Крум Кондоферски – в Мюнхен и в Самоков.
Почивай в мир, чичо и вуйчо Круме! Благодарим от сърце, бате Ванчо, скъпи отец Петкин, амин!