По-богат е този, който дава, а не който взема…

Такава „богаташка” беше Кремена Станчева – народната певица, родена в самоковското село Ковачевци. Тя просто е давала всичко от себе си, за да покаже на България и на света богатството на шопския фолклор.
Цял живот посвети на шопските песни и ритми не само в България, но и извън нея, пеейки сама, в дует или с „Мистерията на българските гласове”.
Тя е завършила висше образование – икономика и педагогика, но е позната преди всичко с песенните си изяви. Едва 20-годишна вече пее в Българското национално радио, в ансамбъла за народни песни на радиото, в трио „Гергана“. Само в чужбина има към 800 концерта.
Години наред ръководеше групи и класове по народно пеене в България /включително в родното си село/ и в САЩ. Довеждала е студенти в Ковачевци, за да слушат и да записват фолклор.
Наричаха я „Славеят на шопската песен“. Носителка е на приз „Братислава“, победителка е в международни коккурси. Удостоена бе с орден „Кирил и Методий“ и с авторитетната музикална награда „Кристална лира“. От този свят си отиде преди десет години – на 8 март 2013 г.
Ето какво си спомня за Кремена Станчева народната певица Елена Божкова: „Имахме с нея 41 години съвместен творчески път. Когато тя си отиде, „Мистерията…” за мен намаля наполовина… Когато постъпих през 1972 година в ансамбъла Красимир Кюркчийски ме постави при Кремена – от нея да се уча. Тя беше голям приятел, голям музикант, който не щадеше сили да помага. Това качество не всеки певец притежава. Тя за мен беше голям гръб. Очарована бях от нейния неповторим глас…”
„Аз съм народна певеца и това е моята най-голяма награда. Бързам да разкрия пред вас тайните на шопската песен, защото това е национално богатство и не трябва да тъне в забрава! Бих искала и като спра да пея, хората да ме помнят и обичат!” – тези думи, споделяни от Кремена приживе и звучащи като изповед, са изписани и на нейната паметна плоча пред читалището в Ковачевци.
А как е започнал творческият й път – „Беше ми много драго вместо да тичам с другите деца на игра, да седна на столчето и да гледам в устата жените от махалата. Най-хубавите песни, които съм изпяла, са научени от тези жени. Често ходех и в Драгушиново. И от там доста песни съм взела. Благодарна съм на тези хора, макар много от тях да не са вече между живите.“
С Кремена се познавахме отдавна, рядко се виждахме, защото доста пътуваше, но винаги ми казваше, че много обича родното си село, родината и никога няма да я напусне.
В нейна памет за поклон пред „шопския славей” преди пет години в Ковачевци организираха фолклорен празник „На Кремка с любов”. Кремка – така галено и с любов я наричат тук всички. И сега, в края на май, се събрахме отново в местното читалище „Пробуда”, за да покажем не само своето уважение и любов, но да попеем и поиграем за нея.
Първо поднесохме цветя на паметната плоча, а после секретарката на читалището Гинка Костова даде началото на празника. Участваха фолклорни групи от много самоковски села – Ярлово, Клисура, Рельово, Говедарци, Доспей /детска танцова група/, Бели Искър, Алино. Изявиха се и представители на пенсионерския клуб в дупнишкото село Ресилово, танцов състав от софийското село Железница. Всички изпълнения бяха посрещнати с много ръкопляскания и усмивки.
Водещата Латинка Щъркелова сложи край на празничната програма с думите: „Радваме се, че все още хората пазят огъня в бащиното огнище, в което има жар, която не трябва да изстива!”

Димитрина Божилова