Култура, Новини

По-добре да имаш по-малко приятели, но истински…

С Емилия Цветанова, неомъжена, с едно дете, разговаря Яна Василева

– Как минава един ваш ден?
– Сутрин се занимавам с детето. То е ученик в седми клас. Стягам го и го изпращам за училище. След това идвам в магазина, в който работя, и сменям майка ми за следобеда. На работа съм, която не изисква голямо напрежение, но от друга страна не носи и добри пари.
– Какво пазарувате през деня?
– Хляб задължително. Набавям и продуктите, които вече сме свършили.
– Каква бе последната ви покупка за вас лично?
– Днес ми дойде поръчката по интернет – спортен екип.
– Кой ви е най-големият проблем?
– Притеснението заради предстоящо безпаричие, грижата за насъщния и как да оцеляваме… Все пак всичко е свързано с пари, а аз сама си отглеждам детето. Майка ми е с една пенсия.
– Какви са пък проблемите на града, на страната ни?
– Нашествието на много хора от един етнос, знае се кои… Стават много нахални. Крадат, убиват… Направо са ужасни! Разбира се, това го казвам спонтанно. А иначе проблемите са много – безработица, вандалщина… Виждате сами – някои хора строят, а други събарят! И корупцията навсякъде е една… Наемат се служители с връзки или по роднински.
– Коя беше последната ви стресова ситуация?
– Откраднаха ми лаптопа, два телефона и сума ти други неща… Още ми държи влага, защото не може да се работи спокойно, когато си постоянно на страх да не те окрадат…
Проблемите с мобилния оператор също ми носят допълнителен стрес. На практика се оказва, че заплащам услуга, която не ползвам на сто процента.
Под напрежение ме поставят и слуховете, че в по-горните класове в училище пушат марихуана. От много хора чувам, че се предлага на учениците със заплахи да не казват откъде е. И действително съм под стрес, защото като ми закъснее детето, като всяка майка, си мисля най-лошото…
– Кога за последно ходихте на гости?
– Ние постоянно си вървим с една приятелка. Аз ходя при нея, тя идва при мен, но колкото да изпием по едно кафе на приказка. Иначе май има три седмици, откакто не съм ходила на гости.
– С какви хора обичате да общувате?
– С малък кръг хора. Имам определени приятели, с които контактувам. Не държа и да имам много. Предпочитам така. Иначе съм общителна. Имам познати, колеги, но когато става дума за приятелство, то няма как да се създаде с всеки срещнат…
– Кое ви е любимото занимание?
– Танците! От малка ги обичам. И най-вече музиката. С нея се разтоварвам. Съчетанието от танци и музика за мен е идеалната комбинация. От известно време се занимавам и със зумба и действително в продължение на един час не мислиш за нищо друго. Идва ти като балсам за душата!
– Кога за последен път сте били на кино, театър, концерт, спортна среща?
– В Самоков няма кино. Ако направят, ще ходя всяка седмица. Във вторник посетих групата за народни хора /ако това се смята за спортно мероприятие…/. На театър бях миналата година, а за концерти – по време на празника на Самоков посетих няколко. Ходи ми се и на София, но за там трябва превоз и да има къде да останеш да нощуваш.
– Гледате ли телевизия?
– Гледам развлекателните програми – следя „Х–фактор”, а също и „Биг Брадър”. Интересни са ми отношенията между хората. Представям си и аз, ако съм на тяхно място, как бих реагирала. Иначе обичам да изгледам и някой хубав филм. Тези, които ми допадат, ги гледам по няколко пъти.
– А какво четете?
– Книги и списания. Съветвам ви да прочетете „Ловецът на хвърчила” – страхотна книга е!… Сега съм си поръчала „Елегантността на таралежа”. В интервю по телевизията Йорданка Фандъкова е споделила добри отзиви за тази книга и аз се заинтересувах какво чете кметицата на София. В интернет също намирам най-различни теми, които ме вълнуват – хомеопатия, лечение с билки, козметика, мода… Любознателен човек съм, но нямам много време.
– Добра случка, на която сте били свидетел?
– Няма и месец, откакто колеги и познати около мен събирахме пари за едни дечица – сирачета в село Лисичево, Пазарджишко. Един познат ги бил видял, разказал за тях на съпругата си, тя – на нас и ние решихме да се организираме според възможностите на всеки. Доста хора се включиха и със събраните средства купихме за общо 16-те деца пособия за рисуване и оцветяване, плюшени играчки и „Зрънчо” с подаръчета вътре.
– Правите ли планове за бъдещето?
– Не. За далечно бъдеще – не. По-скоро – ден за ден. Мечти – да! Човек е свободен да мечтае, но плановете е по-трудно да се осъществят. Евентуално мисля да сменя бизнеса. Работи ми се нещо, което да обичам. Ако ме влече и ми харесва, ще се чувствам по-удовлетворена. Само че всичко е свързано с пари – трябва да разполагаш с някакъв първоначален капитал. И това, за съжаление, спира възможността да осъществиш плановете си.
– Пожелайте в заключение нещо на читателите на „Приятел”?
– Да са по-добри и да дават повече любов на хората около тях! Нека да си помагаме, за да няма толкова много стрес и злоба…

Leave a Reply