Новини, Шарен свят

По-добре смени почвата, вместо да скубеш плевела…

Животът днес

С Лилияна Маджарова разговаря Яна Василева

– Как минава един ваш ден?
– Много бързо, динамично! Изпълнен е с много позитивни мисли /покрай двете ми деца и съпруга/, грижи и работа. Образно казано: в 8 ч. съм паун, в 10 – лъвица, в 12 – камила, в 14 – змия, в 16 – куче, в 18 – маймуна, а в 20 ч. – нищо…
– Какво пазарувате през деня?
– Необходимото! Странно са разпределени благата на живота между хората: на просяка – нищо, на бедния – малко, на богатия – много, но достатъчно – никому! Покупките ми са основни – хляб, мляко, яйца, сирене или кашкавал, или колбас. Купувам и плодове, по-рядко – т. нар. полуфабрикати.
– Каква бе последната ви покупка за вас лично?
– Дънки – малък подарък за рождения ми ден през януари.
– Кой ви е най-големият проблем?
– Целият февруари беше труден, защото отказах цигарите – пушачите ще ме разберат!
– А за общината, за страната ни?
– О, в страната ни има много проблеми, но според мен първо трябва всеки от нас да се вгледа в себе си, трябва всеки от нас да си постави някаква цел и да я следва. Ден след ден нещата ще тръгнат нагоре!
– Кога беше последната ви стресова ситуация?
– Стрес? Тази дума я няма в речника ми! Иначе най-важното е да разбереш, че проблемът не е твой враг, а е съюзник в развитието ти и да се научиш да „четеш” посланието му. Защото той не е случаен, казва ти нещо. Справянето обаче не се състои в това да подстрижеш плевела, а да си зададеш въпроса защо почвата се е оказала благодатна, за да поникне той. И след като си отговориш на този въпрос, да се опиташ да изтръгнеш корена на този плевел и да смениш почвата…
– Кога за последно ходихте на гости?
– В събота при баба ми. Често се отбивам при нея. Разказва ми какво е правила, а аз й разказвам какво ще правя.
– С какви хора обичате да общувате?
– С близките ми, с приятелите ми!
– Кое ви е любимото занимание?
– През свободното си време танцувам – препоръчвам ви ги горещо танците! Друго любимо занимание са ми разходките и плуването.
– Кога за последен път сте била на кино, театър, концерт или спортна среща?
– Живея в малък град и за съжаление театърът и киното са рядко явление, особено второто. Миналата година с дъщеря ми гледахме „Храбро сърце” в „Арена” в София. Духовната храна съм сигурна, че липсва на всички нас.
– А телевизия гледате ли?
– Почти не ми остава време. Обикновено в събота вечер гледаме филм или нещо забавно.
– Какво четете?
– Харесвам книгите на М. Алгафари – „Глад за истински неща”, „Всички можем да летим”, „Мира нямаш” и други подобни, но в момента сме на вълна детски приказки от български автори.
– Добра случка, на която сте била свидетел?
– Случката е по-скоро трагикомична. Бях в аптека и на една баба не й достигаха 40 стотинки да си купи лекарствата. Аптекарката отказваше да изпълни поръчката. Тогава всички от опашката започнахме да си „вадим джобовете”. Бабата плати и си тръгна, а аптекарката остана все така навъсена и недоволна. Ще попитате кое е смешното? Ами когато дойде и моят ред, с ужас разбрах, че съм забравила портмонето си в колата. Казах го на глас, че не ми достигат 28.50 лв. и цялата опашка прихна. Само аптекарката не се засмя.
– Правите ли планове за бъдещето?
– Да, правя, но според мен бъдещето се прави днес!
– Предложете нещо на читателите…
– Девизът ми – обичай, вярвай, действай! А ето нещо и от Алгафари – „Спри! Поговори си с тревата. Погали я. Б-а-а-а-вно! Помириши я. Б-а-а-а-вно! Попитай глухарчето как се чувства, когато го духа вятърът. Помисли над това – колко ли време й е нужно на една пъпка, за да се разлисти. Виж как трепти невъзмутимо паяжината между клоните. Потърси с поглед паячето. Наблюдавай как се гонят безгрижно врабчетата. Заслушай се на колко гласа цвърчат. Отгатни на какво прилича облакът на хоризонта. А сега вече можеш да си сложиш часовника и да тръгнеш на работа към града-месомелачка…”

Leave a Reply