Култура, Новини, Статии, коментари

По повод на една юбилейна годишнина

Възпоменание по повод гибелта на Васил Левски, 19 февруари 2012 г.

В сряда вечер, на 18 юли, минах по главната улица, покрай Девическия манастир с паметната плоча на Васил Левски на входа му. Пред плочата, на специалната поставка или около нея нямаше ни цвете, ни някакъв друг знак, който да напомня, че на този ден преди 175 години се е родил един от най-великите българи.
Не става дума за организирани “мероприятия” /пазил ни Господ/, но сетихме ли се и как изразихме почитта си към този, когото иначе обичаме да назоваваме Апостол на свободата?
Наистина, на 19 февруари отбелязваме обесването му – някои по инерция го наричат “честване”. А рождената дата? Юбилея?
Не са му нужни на този невероятен Дякон 130-метрови паметници /каквито идеи, Боже опази, има/. Нужно му е, когато ни гледа отгоре с кристалните си светли очи, да вижда, че носим в сърцата си поне частица от него. От неговата скромност, от изумителната му почтеност, от чувството му за правдини народни и истинско равноправие, за “свята република”.
Замисляме ли се понякога защо и турците го почитат?!
Защото е еманация на една изконна човещина. За която не само Балканите – Европа и светът трябва да му се поклонят.
Какво остава за нас…

Тодор Попов

Leave a Reply