Новини, Статии, коментари

Празникът свърши, да живее празникът!

Редакционно

Цяла седмица продължиха тържествата за Празника на Самоков. Бяха предвидени и се състояха най-различни изяви, съобразени с възрастта и интересите на гражданите. Повечето културни инициативи бяха наистина стойностни и заслужават висока оценка. Особено много бяха спортните начинания. Състезателният характер на много от турнирите възпитаваше борбен дух у младите.
Добри думи се чуха от много участници в различните прояви, както и от многобройните зрители и слушатели.
Добре се посрещна осъществената връзка между историята и настоящето; желанието на местната управа да сложи ударението върху неща, които правят нашия град различен и в известен смисъл дори уникален. Видим е стремежът да се канят изпълнители от висок ранг.
Заедно с това се забелязва тенденция празникът и различните съпътстващи го прояви да се съчетават с откриването на нови обекти. Такива в случая бяха възстановената възрожденска порта в града ни, нова детска площадка, супермодерен фонтан в центъра…
Отраден факт е, че Общината бе успяла да привлече в организирането на разлиличните изяви много други спонсори и дарители. Доста фирми, организации и частни лица дадоха своята лепта, за да бъдат 21 август и предшестващите го дни наистина празнични.
Сговорна дружина планина повдига. Този девиз би могъл да се използва и в други случаи, а и изобщо в обществения живот. Защото преди да се делим по партии, по пол, възраст, религия, образование, професия и т. н., и т. н., ние сме преди всичко българи и то самоковци.
Естествено, ако изоставим патетичния тон /макар че той е оправдан в случая/, трябва да кажем добри думи и за служителите на реда. Тяхното присъствие и усилия не винаги се отчитат, а те респектират и допринасят за правилната организация и дори за самия авторитет на отделните изяви.
Разбира се, винаги всяко нещо, което е станало добре, може да се направи още по-добре.
Истина е, че и сега имаше прояви по едно и също време, което затрудняваше някои наши съграждани и гости кое събитие да предпочетат. На моменти се появяваше чувство на пренасищане, независимо че отделните прояви бяха разтеглени във времето в продължение на цели осем дни. Досадни бяха и закъсненията, като в някои случаи предварително оповестените прояви започваха половин или дори цял час след определеното време.
Има и още нещо. Мнозина сега идват, така да се каже, наготово на някое събитие, и започват да му търсят кусурите. Хубаво ще бъде, ако се привлекат още повече хора в организирането и провеждането на различните начинания в чест на празника. Например не да разчитаме само на работниците по чистотата, а и ние, гражданите, в навечерието на празника поне да приведем в по-приветлив вид пространството около блока и улицата, на която живеем, квартала и самия град. Нещо като „Да изчистим Самоков за един ден”, по подобие на общонационалната кампания през пролетта.
Сигурно са възможни и други, може би по-интересни инициативи. Най-важното обаче е да се откликне на интересите на хората, както и колкото се може повече от тях според силите и възможностите си да участват не само като гости на празника, а и като организатори и участници в него, да го почувстват наистина като свой.
…Празникът свърши. Започнаха делниците. От нас зависи да ги направим ползотворни, за да придадем реален израз на казаното от водещия по време на един от празничните концерти: „Горди сме с миналото, градим настоящето с увереност в бъдещето”.
Труден е животът ни в кризисното днешно време. Но именно затова имаме нужда от празници. И дано поне частица от онова празнично настроение съпътства бъдещите ни делнични дни.

Leave a Reply