Култура, Новини

Празници в Шипочан – три в едно

Шипочан ни посреща със сняг и мъгла, но в салона на читалището е светло и топло. Веселието вече е започнало. Поводът са трите празника – Бабино /Бабинден – Деня на родилната помощ/, Антоновден и Атанасовден.
Макар че жителите на селото са само 150 /без да се броят виладжиите/, те спазват народните традиции, обичат заедно да се веселят, да поиграят хоро, да се посмеят на лакардиите, пускани от местните шегаджии.
На тържеството присъстваха и зам.-кметовете на общината Радослав Стойчев и Васил Сайменов.
Доброто настроение създадоха бай Петко Димитров с акордеона и Васил Димитров с песните си.
Заедно с тях свири и пя /нали си разбират от занаята, добре си паснаха/ музикантът Владимир Марков. През 1995 г. той създава оркестър „Сапарева баня” и заедно с колегите и певицата Кика от Дупница са често гости и изпълнители при различни прояви. Гостували са и във Франция, а наскоро са участвали в празник на културата в Милано, Италия.
Всички се радваха и на 15-годишната Илияна Илиева, която винаги участва в селските празници. Ученичка е в Гимназията по туризъм, обича модерните танци зумба, но е вярна и на народните хора.
Докато хората вият хорото, разговарям с най-възрастната жена в селото – 85-годишната Катерина Вукова. Тя е самоковка по рождение, но от 38 години живее в Шипочан. Има син, дъщеря, 6 внука и 8 правнука. Баба Катя е с много богата трудова биография. След гимназията започва работа в Керамичната фабрика. После е сортировачка в „Тютюнева промишленост”. Рисува детски играчки в каучуковата фабрика. Била е и кухненска работничка, трудила се е и в търговията, в селското стопанство. Споделя, че предпочита класическата музика. Чете ненаситно книга след книга. Грижи се и за животинките в двора. Децата я навестяват, обичаят я и я уважават.
До нея са няколко души – членове на ловно-рибарската дружинка в селото. Около 30-40 ловци са се събрали преди доста години под шапката на футболния съдия Николай Ангелов. Не винаги се връщат с улов, но полагат грижи за животните в гората – сеят овес и царевица, косят сено. Както казват старите хора: „Дай, за да получиш! Хвърли зад тебе, за да намериш пред себе си!”
През миналата година са отстреляли 11 диви прасета. По пътя за Гуцал, на един от баирите, са си съградили заслон – за почивка, отдих и раздумка. „Дано и тази година да не се връщате с празни ръце”, пожелавам им от сърце.
Връщам се при масите, на които Цецка Лазарова и Василка Генова са наредили дъхави баници и топли пити. Да не говорим за качамака с пръжките, сиренцето и масълцето – така ухаещ и вкусен. Има и овче кисело мляко, а не може и без домашна ракийка и винце.
Оказва се пък, че Георги Стаменов е рожденик. Поздравяват го с песни. Получава и подаръци с най-сърдечни пожелания.
Хората от селото са доволни, че за тях и за родното им място, кротнало се сред гористи хълмове и тучни полянки, се грижи кметът Здравко Пенев. От 1979 до 1988 г. той е секретар на кметството, а от тогава до днес – вече цели 25 години, живее с радостите и болките на своите съселяни като кмет. Мъчно му е, че населението намалява, че остават само възрастни хора в селото, че много изоставени необитаеми къщи се рушат. Въпреки всичко се старае да е в помощ и доколкото му е по силите, да поддържа огъня в огнището. Все се надява, все още мечтае да се върнат младите и да вдъхнат свеж дъх в това хубаво наше село.
Дано! Бъдещето ще покаже…

Димитрина Божилова

Leave a Reply