Крими, Новини, Шарен свят

Пребиха жена пред очите на децата й

Слушаме с колеги покъртителен разказ на жена, която от жертва може да стане едва ли не обвиняема. Уж сме привикнали на подобни случаи в нашата страна, но някак съзнанието ни не може да възприеме факта, че виновниците за насилие, катастрофи и убийства благодарение на адвокати и вратички в закона се измъкват ненаказани. И продължават да се смятат за недосегаеми. Да не изпитват чувство за вина, за съжаление към потърпевшите, а уж всички са човешки същества…
Слушаме и не вярваме на ушите си, както се казва – как е възможно заради думите ти на възмущение от дадена постъпка да бъдеш пребит пред очите на децата ти насред оживено място. И това вероятно щеше да си остане само една непозната за околните случка, нито пък за медиите /за които на 24 април от Областната дирекция на МВР бе разпространена кратка информация за столичанка, пребита в Говедарци/, ако пострадалата жена не познаваше законите и не вярваше в тях. За зла участ на нападателя тя се оказва адвокатка.
Какво се случва с нея в априлската привечер?
Жената – Галя Гълъбова, тръгва към центъра, като на метри зад нея е 7-годишният й син с колело. Улицата е леко стръмна и излиза на главен път. Чува се свистене на гуми оттам, а пътят е разбит и обикновено шофьорите преминават по здравото платно. Вероятността бързата кола да направи точно това моментално кара жената да изскочи на самия път и да привлече вниманието на идващия водач. Детето й е вече на пътя. За да го предпази, тя скача върху него и… по-малко от метър ги спасява от удара в колата, която ги подминава и продължава с пълна газ към центъра.
Галя е в потрес от мисълта какво е можело да стане и се развиква след отминалата кола. Продължавайки по пътя, тя забелязва същата кола, спряла пред магазин. Шофьора го няма, а на седалката вдясно седи момиче. Все още възмутена, жената потропва на капака и пита: „Какво правите? Щяхте да убиете детето ми!” Очаква от момичето, което не е виновно, да каже поне две-три думи за извинение, за съжаление. Но за изненада момичето изскача и я почва: „Ти по кой капак ще чукаш, к**во мръсна? Пази си детето!” И… плюе в лицето й!
– В този момент не се сдържах – разказва Галя. – Грабнах я за ревера и казах: „Как не Ви е срам? Вместо да се извините, щяхте да ми убиете детето!…“ Тя ме зашлеви с дясната си ръка, аз отвърнах на удара… Просто бях в тотален шок! В този момент отзад, зад гърба ми, усетих страхотен удар в главата. Първоначално не видях кой ме удари, оказа се шофьорът на колата. Залитнах напред и се хванах за дясното странично огледало на колата. Строполих се на земята. Въобще не разбрах какво става. Той почна да ме рита в главата, в гърдите. И момичето се включи. Инстинктивно само си закрих лицето… 
Кошмарът за Галя продължава, когато чува и двете си деца да пищят неистово: „Убиха мама! Убиха мама!…” Второто й дето, което било на разходка с нейна приятелка, се оказало наблизо и станало заедно с братчето си неволен свидетел на случващото се.
Непознат мъж се намесва, хваща побойника и се опитва да го озапти, но той продължава. Веси Мазганова, приятелката й, също се намесва, но и тя отнася част от пердаха в опита си да защити своята позната. В един момент шофьорът разпознава Веси, защото и тя е от Говедарци, а знае, че е адвокатка и се спира.
„Какво става? Чакайте, чакайте! Вие? Ама какво се случи тук?…“ – вероятно навързал нещата, нападателят прибира момичето в колата и с мръсна газ бяга от инцидента.
– Всичко казано дотук звучи като сценарий за филм на ужасите или като написано в някое криминале. Само че когато го преживееш лично и те пребият пред очите на децата ти, нещата придобиват друго измерение – едва си поема дъх Галя. – С Веси отидохме в полицейското управление на Самоков. Пуснах жалба и изисках веднага да бъде направена проба на шофьора за наличието на алкохол, наркотици или упойващи вещества, защото поведението му за мен беше неадекватно. Прибрахме се вкъщи и към 24 часа ми звънна разследващият полицай – дама, която ми съобщи, че е образувано бързо производство и трябва да дам показания. Очевидецът – също.
При разпита отново държах на кръвната проба за алкохол и наркотици. Разследващата заяви, че такава проба е направена и че резултатът е положителен за употреба на наркотици, а тестът за алкохол е отрицателен.
Два дни след инцидента обаче тръгва друга версия – упойващите вещества, открити в кръвта на водача, били от упойка, поставена от зъболекар. Засега Галя не знае дали разследващите са приели тази версия. Знае единствено, че шофьорът е прекарал само 6 часа в ареста.
Знае, че той не си губи напразно времето.
На следващия ден след  инцидента човек с финансови възможности и приятелски отношения с нападателя започва сериозно звънене по телефона на нейните родители в опит да ги убеди тя да оттегли жалбата си.
– Дори си позволи да дойде вкъщи, за да ме увещава. Било по-добре да се разберем, ако трябвало, ще ми се плати… Срещнах случайно човека, който ми помогна и е свидетел на побоя. Смутен, навел главата, каза, че аз ще си отида в София, където работя, а той остава в селото и…
Оказва се, че и някои камери в селото са изчезнали, други не работели, както и тази в центъра, дето станал инцидентът… В селото вече упорито се разпространявали и други версии за случилото се – някаква наперена софиянка си е получила заслуженото, защото е дошла там, където не е трябвало, а и надигнала глас; тая софиянка взела, че набила нашето момче, а сега се оплаква…
Галя пояснява:
– Израснала съм в Говедарци. Направо не мога да си представя как аз с моите 49 килограма бих могла да смеля от бой мъж със солидно телосложение… Убедена съм, че побойникът е с друга представа за реалността… Наранена съм от факта, че никой в селото не се възмущава, че нападателят е карал с бясна скорост и че това е често срещано явление там…
Жената се притеснява за родителите си, които живеят в Говедарци. И за децата си – имат страхова невроза и ги води на детски психолог, за да успеят да преживеят някак си видяното… Но самата тя не е загубила вярата си в правосъдието и се надява истината да възтържествува. Очаква органите и правосъдието да си свършат работата.
– В противен случай трябва да си сменя професията и… да емигрирам – завърши след кратък размисъл младата жена.

Leave a Reply