Преди половин век Екатерина и Иван сродили Самоков и Рила

Сред своите най-близки хора Екатерина и Иван Иванови честваха на самия 5 януари – Попова Коледа, своя полувековен юбилей като семейство.
„Бях млад, на 22 години, излъга ме…”, каза на шега Иван и вдигна чаша за наздравица на милото тържество с близките в уютния дом на самоковската улица „Бузлуджа”. „А аз бях още по-млада – на 20…”, възкликна пък Катя, някогашната булка.
Иван имал сестра, омъжена навремето в Рила, и й гостувал. Там се и запознал с Катето, която била детска учителка. Харесали се, взели се и вече 50 години са неразделни. Е, както сами казват, през изминалите много години и десетилетия не винаги всичко е вървяло по мед и масло, имало е и караници, и кавги, но в кое семейство ги няма… Важното е любовта, обичта, взаимното уважение и привързаност в крайна сметка да надделеят.
…Вдигнали сватба на 5 януари 1969 г. Било неделя. Интересно е, че в същата тази 69-а година селото Рила било провъзгласено за град.

После заживели в Самоков.
Почти целия трудов стаж на Катя преминал във фирма „Пластимо” /преди промените завод „Владо Георгиев”/. От далечната 1974 г. до първите години на новия век скромната, тиха и миловидна жена се трудила в счетоводството на предприятието. През 2006 г. се пенсионирала.
И Иван е пенсионер. Той също е работил много години в същата фабрика, в стиропорния цех. Трудил се е и в някогашния текстилен комбинат „Самоковска комуна”, в селското стопанство, навъртял доста стаж и в Гърция. Пенсионирал се пък като работник в „Главболгарстрой”.
Сега двамата се радват на две дъщери – Христина и Елена, на внучка – Христина, и на трима внука – Костадин, Иван и Георги. Докато „вървеше” фамилното тържество един от внуците се обади по телефона от далечна Англия, за да честити на баба си и дядо си големия празник. Стана ясно, че двама от внуците са на Острова. Внучката е студентка в София. В близките години вече трима от децата на дъщерите им ще бъдат висшисти.
Кога са били най-щастливи?
„Когато се раждаха децата, после внуците”, категорична бе Катя.
А какво ще си пожелаят за в бъдеще?
„Здраве на нас и на всички! И по-скоро да се оженят внуците, сватби да има”, пожела веднага Иван.
„Да създадат и внуците добри семейства и да отгледат и те добри деца”, настави пък симпатичната и младолика баба Катя, която още пази на видно място в стаята иконка, подарена й от нейна колежка при пенсионирането преди години.
После пламнаха свещите и някогашните младоженци заеха достолепно местата си край празничната торта и под двете големи цифри 5 и 0, символизиращи половинвековния ползотворен житейски път на семейството. Накрая пък домакини и гости вдигнаха наздравици с топли пожелания за живот и здраве и за още много юбилеи.

Тодор Попов