Новини, Политика, Статии, коментари

Прекият избор на съдии – популизъм или необходимост

Конституционният принцип за народния суверенитет при съдебната власт е нарушен още по-драстично в сравнение с пропорционалните избори за парламент. Назначаването на съдиите и прокурорите в България има само далечна косвена връзка с народния вот (доколкото има парламентарна квота във Висшия съдебен съвет), но в действителност избирането и кариерното развитие на магистратите няма реална връзка със суверена – на последния е отредено мястото на пасивен зрител, комуто отвреме-навреме се подхвърлят евтини сензации за отвличане на вниманието и изпускане на напрежението (като бутафорните дела срещу „октопода“ в съдебната система „Красьо Черния“).
Суверенът, от който трябва да произтича цялата власт (чл. 1 от Конституцията), няма думата при конструирането на най-важната власт – съдебната. Ако тя е на мястото си, ще може да коригира недостатъците и в другите две власти. За изпълнителната това става чрез съдебния контрол върху актовете на администрацията. Нещо много по-важно – един истински съд може да влияе и на Народното събрание – като не прилага законите, които противоречат на Конституцията и на международноправните актове, по които България е страна. Основният закон има непосредствено действие и такъв косвен съдебен контрол върху законите е възможен и сега, но почти не се среща – ясно защо. Затова, при една ефикасна съдебна власт, напълно излишен се явява Конституционният съд – той и сега е напълно безполезен.
Основният проблем на българския съд, който вече се признава от всички, е неговата зависимост от политиците. Това може да бъде избегнато при начин на овластяване и кариерно развитие на съдиите, при който те по никакъв начин не зависят от политическата власт. От друга страна, конституционният принцип на народния суверенитет изисква всички власти да произтичат от народа. Решението е в прекия избор на съдиите. Същите аргументи важат и за прокурорите.
За мен това не са самоцелни теоретични конструкции, а осъзната практическа необходимост. По колективните искове, които Гражданска инициатива „Справедливост“ води срещу държавата, общините, различни монополисти, досега не се е намерил нехаен към собствената си кариера съдия, който да уважи изцяло исковете срещу тези неслучайни ответници. Разбираме уважаемите съдии и не очакваме друго – за тях е важно да продължават напред и да се развиват. Което сега няма как да стане, ако съдията осъди МВР за 50 млн. лв. (какъвто е колективният ни иск срещу МВР за хаоса с паспортите преди близо 3 години), или едно ЕРП за 100 млн. По същата причина хората във властта са недосегаеми от закона – кой да им повдигне обвинение и да ги осъди? При цялото ми уважение към съдиите и прокурорите – сегашната система им отрежда унизителната роля на предпазливи чиновници, внимаващи да не осуетят професионалното си израстване, зависещо от властта. За каква независимост и какво върховенство на закона можем изобщо да говорим?!
Убеден съм и в друго – ако съдията и прокурорът се избират от хората, за тях подобни случаи ще бъдат идеална възможност да убедят избирателите да гласуват за тях. Това със сигурност ще бъде известно и на МВР, на Столична община, на ТЕЦ, „ВиК”, „ЧЕЗ” и др., които няма да си позволят да действат както сега при реалната опасност да фалират, ако бъдат осъдени. Щяха да внимават във всяко свое действие и дума и хора като Борисов и Цветанов, Доган и Сидеров, Първанов и Филчев. При днешните правила за съдебната система те няма от какво да се притесняват – да му мислят гражданите.
Противниците на мажоритарния вот за парламент обикновено са противници и на прекия избор на съдии – защото той гарантира независимост на съдебната власт от политическото статукво и съобразяването й с гражданите. По конституция властта трябва да произтича от народа – а не от самообявили се за негови попечители олигархични елити. Някой претендира бащински да предпазва суверена от самия него – с какво морално право и на какво конституционно основание? Противниците и на мажоритарния вот, и на прекия избор на съдии допускат обща основна грешка – приемат, че някой друг може да се погрижи по-добре за интереса на хората от добра законодателна власт и от добро правосъдие, отколкото самите те. Това допускане, освен че е противоконституционно, е и логически абсурд. Партиите и техните елити не са по-добра извадка на обществото – за да претендират за каквато и да е форма на политически патернализъм. Напротив – гражданите трябва да имат правото и механизмите да се защитават от всякакво обсебване на политическото пространство и правосъдието. Дори да приемем, че исканата от нас промяна на изборните правила крие рискове (които са неизбежни в началото), те със сигурност са по-малки от риска да продължим по досегашния начин.
И най-важното – проспериращо общество и правова държава са възможни само ако гражданите са активни, мотивирани и отговорни за своите решения. Което няма как да се случи, ако някой продължи да се натрапва за техен настойник при най-важните избори в живота им.

Иван Груйкин
Гражданска инициатива „Справедливост”

Leave a Reply