Новини, Статии, коментари

Прекрасен човек и педагог

Преди дни си отиде от този свят един прекрасен човек и педагог – Снежана Клисурска. Дългогодишен преподавател по математика, чието име винаги се е изговаряло от самоковци с респект, уважение и благодарност.
На стотици свои ученици от гимназия „Константин Фотинов” и на още много от други училища, дръзнали да продължат обучението си за професии, свързани с най-трудната материя, тази нежна и крехка на вид жена предаваше търпеливо и наслагваше постепенно по свой си начин и със своя си строгост дълбоки и трайни знания. Знания, богатството и стойността на които всеки оценяваше по-късно.
А освен знания тя предаваше на учениците си и неща, за които самата бе постоянен пример – воля за труд, упорит и постоянен, и да бъдат силни, да не отстъпват, макар онези първи житейски трудности да са били обикновените ученически – една неразгадаема задача или едно дълго и сложно уравнение… Предаваше и някаква сигурност и спокойствие със своята кротка човешка доброта.
Истина е, че всички нейни ученици, които са пожелали да продължат образованието си, са успели. Сред тях са вече опитни инженери, математици, преподаватели, икономисти, лекари… И споделят, че именно тя и подготовката от нея са белязали положително по-нататъшния им и сегашен живот.
Каква вътрешна сила и умения са били нужни, за да може притеснените и стреснати деветокласници, събрани от различни основни училища, с различна подготовка, тя да обедини и изравни в знанията! Да ги насърчава и да им вдъхва увереност във възможностите, така че след три години на изпитите и в най-трудните ВУЗ-ове да смятат приемните задачи за лесни. И колко майчинска топлота и загриженост е била нужда, за да стои по време на тези изпити навън, заедно с родителите на своите възпитаници, очаквайки ги и давайки им кураж и морална подкрепа, а после искрено да се радва и да съпреживява резултатите… Всичко това не се забравя!
Затова вестта, че си е отишла завинаги от нас, развълнува толкова много наши съграждани. И на поклонението в София – да се сбогуват с нея, бяха дошли десетки самоковци. С цветя, с наведени глави и през сълзи да кажат на своята учителка – Благодарим! Поклон! Почивай в мир! Няма да те забравим!

Спаска Александрова

Leave a Reply