Живот, Култура, Новини, Статии, коментари

Преследване

Нещата от живота

Има една виетнамска поговорка, която гласи, че човек с всяка направена крачка помъдрява, а когато кара колело, с всеки оборот на педалите два пъти повече мъдрост идва в главата му. Ако е вярна поговорката, смея да твърдя, че вече имам натрупана доста мъдрост.
От много години карам колело. Последното колело, което яздя, не знам на колко години е. Мисля, че е австрийско, има три скорости и никога до сега не съм имал технически проблеми с него, изключвайки няколко спуквания на гуми, което считам, че е съвсем нормално. Въпреки всичко обичам да го наричам гальовно „Трошка”. С него съм имал доста приключения, впечатления и най-важното весели случки.
Последната случка стана съвсем скоро, на така известната продановска вело-алея, по която освен колоездачите минава какво ли не – селски говеда, коне, овце, каруци и от време на време някой и друг „заблудил” се автомобилист. Това е един от любимите ми маршрути не защото покрай него тече една вада, която понякога ужасно вони заради отпадните води на една мандра и има торища, а защото алеята е тясна и може лесно да установиш контакт с хората, с които се разминаваш или пък изпреварваш. Едно „Здравей, колега!” ти стига, за да завъртиш педалите с двойно по-голяма енергия.
Ето я и случката. Тъкмо навлизах в трасето след селото и завивах в посока към града, когато като хала профуча покрай мене една в сравнение с моите години млада колоездачка. Хубаво колело, скоростно, тесни джанти. Отмина ме като флагче.
Колоездачката с гарваново черна коса, стегнати бедра в аеродинамичен розов клин, облечена в светлорозова фланелка, стягаща добре закръглените женски форми, ме изпревари точно на завоя след мостчето на вонящата вада. Как го забелязах всичко това – ами имам вродено чувство за наблюдателност. Скоро тя се отдалечи на относително голямо разстояние.
Нищо особено до тук. И друг път съм бил изпреварван от колоездачи, колоездачки… Но този път не знам дали от миризмата на дезодоранта срещу изпотяване и миризмата от потта на жената, примесена с „аромата” на вадата, който ме обгърна, нещо ми стана и историята започна.
Да ме изпревари жена!… Настъпих педалите на моята червена „Трошка”. Натиснах до дупка! За момент скъсих дистанцията. Превключих на трета, наречена от мене „състезателна скорост”. Започна луда гонитба, направо безумна работа. А колоездачката лети напред, усетила моето преследване. Жертва и ловец! Само специфичната миризма ми показваше, че посоката ми е вярна. Гледах асфалта и педалите на колелото, дори не повдигах глава в лудешката гонитба.
Вече бях загубил надежда, че ще стигна младата жена на колелото, когато на помощ зад един от завоите ми се притече случайно стадо овце. То препречи пътя на каращата пред мен колоездачка и тя беше принудена да спре на десетина метра след тях. Два расови овни крачеха бавно на края на редицата от овце.
Явно жената се уплаши. Застигнах я, завъртях глава към нея и задъхан й казах:
– Ще атакуваме, през стадото – напред! – и продължих.
Овните като че ли ме разбраха и почнаха да разкарват овцете встрани на пътя. Промъкнах се бързо и продължих да натискам с още по-голяма сила педалите. От преследвач станах преследван. Не се обръщах назад, защото знаех, че тя беше близко след мене. След известно време, преди да стигна града, видях, че колежката кара на прилично разстояние след мене. Сигурно я бях отказал. Това добре, но после…
Пристигнах у дома. Хвърлих колелото с последни сили. Силно сърцебиене и високо кръвно ме бяха победили заради глупавото ми поведение. Човек може да стане за смях винаги, дори и когато е натрупал много мъдрост и е… втора, та и трета младост.
Всяко едно нещо – с времето си.

Пламен Пиргов

Leave a Reply