Новини, Статии, коментари

Приказка за златната есен

Златна есен в Туристическата градина. Снимка: Ивайло Андреев

Тези октомврийски дни са невероятни. Истинска златна есен я наречете. Или сиромашко лято. Или циганско лято. Все бива…
Слънцето грее и топли като че ли повече от дъждовното лято. След лекия прохладен дъжд въздухът е свеж, кристален, озониран.
Дишаш леко, а очите не могат да се откъснат от отсрещния хълм. На Цар Иван Шишман среща като че ли са си дали палитрите на най-гениалните художници. Всякакви цветове – жълто, кафяво, червено, зелено, синьо във всякакви оттенъци и комбинации те просто карат да гледаш и наистина да се ненагледаш…
Планината зове и мами, пътеките ги знаеш. Е, време май няма, но не пречи човек да си помечтае. Поне това е без пари…
Да си припомни как е обикалял на младини тези ненагледни красоти. Как краката не са сещали умора, а песните и майтапите не са имали край. Как не му се е прибирало най-после в града…
Всеки сезон има своята прелест – и снежната зима, и животворната пролет, и жежкото лято, но като че ли тези топли сегашни есенни дни, когато се прибира и урожаят, носят в себе си нещо много мило, нещо много човешко, нещо зряло и по детски чисто. Идващо от вечността и отиващо, дай Боже, към бъдното.
Елате на Канарата в Рила или на Безбог в Пирин, или поне в Лаго или на Ридо и ще забравите – за ден макар или за час – мизерните заплати и пенсии, духовната нищета, изборите и следизборните договорки и пазарлъци, партиите и коалициите, кражбите и обидите, безработицата и данъците, срутените фабрики и кумири, безкрайните сериали и брътвежите на „богопомазаните”, войната и ебола, неистовите скорости по пътищата, шума и прахта, промоциите и дребните сметки, джиесемите и дискотеките, чалгата в буквалния смисъл и въобще, всички болки на тялото и душата…
Да чуеш приказката на кълвача, да се плиснеш отмалял с вода от извора, обрулени от ветреца жълти листа да застелят пътя ти, да поседнеш на пейката, която благ човек и баш майстор е сковал за ближния… И да отправиш взор към най-живописната картина, която никой земен не би могъл да сътвори!
Знам, че след някой и друг ден ще започнат мъглите и дъждовете, ще дойде на гости студът и ще мислим само дали ще ни стигнат дървата или като как ще си плащаме тока…
Но това е утре! Днес Бог е слязъл на Земята.
Природата ни дава урок по красота и доброта.
Дано има кой да го съзре и да се поучи. Наученото и видяното – с очите, но и със сърцето – ще ни дават кураж тогава, когато ни е студено. Не само от температурите, а и от безкрайните хорски неуредици и междуособици, които цял живот не мога да си обясня как сами си създаваме…

Тодор Попов

Leave a Reply