Пример за родолюбие и инициативност

Чудесно тържество стана при освещаването на новия параклис „Св. Георги” в неделя, на 1 юли, в Лаго. Замислено от възрастни самоковци, пенсионери, и осъществено изцяло от тях с помощта и съдействието на фирми и други наши съграждани. И инициативата, и ентусиазмът /не е силна думата!/, и работата, и средствата, и всичко, са дошли, така да се каже, „отдолу”, без да се чакат европейски, държавни или общински пари, или пък протекцията и рамото на някой „отгоре”.
Хората сами дават идеята и тръгват по трънливия път на нейното осъществяване. Търсят материали, майстори, дарители, сами работят, доколкото могат, въпреки годините и болежките. Примерът им буквално заразява и затова, както самите те казват, никой не им отказваподкрепата си. Дори двама свещеници, независимо един от друг, откликват веднага на молбата им за освещаване.
И в почивния ден, на т. нар. Джулай морнинг, тук, край Самоков, в историческата и природна забележителност Лаго стана едно истинско народно честване – с прослава на Бога и природата, с благодарност и признателност към инициаторите, с курбан и песни, с едно искрено веселие, което извира от сърцето и сплотява в едно мъже и жени, млади и стари, деца и пенсионери, почувствали се наследници на старите достолепни самоковци.
Неволно си спомних първото честване на Чакър войвода над Карагьол преди близо половин век, през лятото на далечната вече 1975 година. По пътеката в Лаго имаше тогава повече движение на хора, отколкото по самоковските улици. Да не говорим за хилядното множество, което празнува на широката поляна с хубавите стари самоковски песни и хора до късно вечерта.
Нещо подобно стана и сега в Лаго. Паркът отколе се посещава от много жители и гости на града ни /тук празненства на св. Троица и по други поводи е имало още по времето на турското робство/, но за първи път може би от десетилетия толкова много хора се събраха едновременно, откликвайки на поканата на инициаторите. По свое желание, без присъствието на официални лица, като се чувстваха всички близки.
Много е трудно в днешното време на неверие и безродие да стане човек свидетел на подобна трогателна многолюдна среща, на едно такова, макар и мимолетно, възраждане на самоковския дух.
Затова инициаторите и техните последователи заслужават, ако не друго, то поне една добра дума.
Дай Боже да има повече такива прояви, които противодействат на духовния недоимък и сродяват хората.

Тодор Попов

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*