История, Новини, Статии, коментари

Приносът на самоковци за Съединението

130 години от Съединението

По силата на Берлинския договор българските територии, установени на Цариградската конференция от 1878 г., се разделят на 7 части. Това предизвиква силно недоволство сред нашите сънародници. Още през август 1878 г. в много градове възникват комитетите „Единство”, които се заемат с военното обучение на населението в Южна България под формата на гимнастически дружества. Начело на борбата за Съединението застават поборници и опълченци, участници в борбите за Освобождението. За председател на БТЦРК /Български таен централен революционен комитет/ в Пловдив – столицата на тогавашната Южна Румелия, е избран Захари Стоянов.
Границата между Княжество България и Източна Румелия минава само на десетина километра източно от Самоков, по билото на Шумнатица. Свидетели на това време са и сега запазилите се топоними Карауло, Стража, Караулнико. Тази граница силно пречи на икономическото развитие на нашия град и района. Това е и една от причините самоковци да се включват в борбата за премахване на границата и за обединение на българите. Активно участие при подготовката и провеждането на Съединението взимат самоковците Христо Ив. Дюкмеджиев, Атанас Самоковлиев, свързаният с нашия град Иван Соколов, както и десетки доброволци – участници в опълченските отряди за защита на Съединението.

Христо Дюкмеджиев

Христо Дюкмеджиев

/1847–1905 г./ е забележителен участник в революционното движение и обществения живот. Родителите му са от Самоков, но временно пребивавали в Дупница, където се ражда Христо през 1847 г. В Самоков младежът изучава бащиния си занаят – леярството. През 1875 г. се включва в подготовката на въстание в Русе. След неуспеха на Старозагорското въстание през 1875 г. емигрира в Румъния и в Гюргево открива леярска работилница.
Участва в Сръбско-турската война през 1876 г. Сражава се в 6-а опълченска дружина при Стара Загора и Шипка по време на Освободителната война.
След Освобождението се установява в Пловдив, където упражнява леярския си занаят. Тук се свързва със стари революционни дейци и поборници и се присъединява към организираното от БТЦРК съединистко движение. Предоставя къщата си в квартал „Капана” на дейците на Съединението. В дома му често пребивава и Захари Стоянов. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България издава заедно с Иван Соколов призив към населението на българските градове да се организират доброволчески чети за защита на Съединението. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. участва в няколко сражения.
От 18 ноември 1887 г. до 17 октомври 1890 г. е кмет на Пловдив. По време на мандата му започва строителството на градския водопровод. Бил е народен представител 10 години. От 1901 г. до 1905 г. е кмет на Самоков, където също открива леярска работилница. По време на неговото кметуване /1903 г./ в града ни се оформя прочутата сетне Туристическа градина. Дюкмеджиев пръв въвежда производството на грамове и килограми като тежести.

Атанас Самоковец /Самоковлиев/

Атанас Самоковец

/1832-1905 г./ е син на известния иконописец Димитър Зограф, брат на Захарий Зограф. През 1859 г. семейството се премества в Пловдив. Атанас се занимава с абаджийство, а след това и с търговия. Бързо напредва в търговията с гайтани, аби и чорапи. Бил е епитроп на отнетата от гърците черква „Света Богородица”. Като виден гражданин на Пловдив през 70-те години на 19 в. е избран за член на турския градски меджлис и на българския епархийски съвет. Владеел добре турски и гръцки език.
След освобождението на Пловдив, на 6 януари 1878 г., е назначен от Временното руско управление за кмет на града. След обявяване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България влиза в състава на Временното правителство. Избиран е два пъти за народен представител. Учредител е на Пловдивската търговско-индустриална палата.

Иван Соколов

/1844–1904 г./ е роден в с. Върба, Радомирско, но е тясно свързан със Самоков. Соколов е един от бележитите борци при подготовката и защитата на Съединението и предан съратник на Захари Стоянов. Идва в града ни през 1871 г. и учителства тук пет години, като внедрява за първи път в града ни звучната метода на обучение, поради което е високо ценен от местните граждани. Когато в Самоков пристига Васил Левски, Соколов е един от хората, който му оказват съдействие и с най-будните младежи в града образуват таен революционен комитет.
През Априлското въстание е комендант на Панагюрище. След погрома намира убежище в Самоков, а после през Цариград пристига в Одеса. В Болград събира 53 доброволци и ги записва в Българското опълчение. Бил е опълченец в 3-а рота на 6-а дружина. За проявен героизъм в боевете при Шипка и Шейново през Освободителната война е произведен в първо офицерско звание. Награден е с „Кръст за храброст” – IV степен и с медал „Св. Александър” – V степен. Активно участва в Съединението, а през последвалата Сръбско-българска война е в състава на Бойковския доброволчески отряд. Действа на десния фланг на Сливнишката позиция. Повишен е в чин майор и е назначен за окръжен военен началник.

Първи самоковски опълченски отряд

взема дейно участие в защита на Съединението. Отрядът се състоял от 270 доброволци, обединени в три чети. В тях имало общо 59 доброволци от нашия град, което става и причина отрядът да бъде наречен самоковски. Негов командир е подпоручик Илия Куртев, известен деец на Съединението. По-късно отрядът е включен в състава на Първи софийски полк. С този полк отрядът участва в най-големите сражения при Сливница и Гургулят на 6 и 7 ноември 1885 г., по време на Сръбско-българската война. По-късно отрядът взема участие и в други сражения. Разформирован е на 25 декември 1885 г.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България е първото значително събитие след Освобождението от османско владичество, което определя нов етап в самостоятелното съществуване и развитие на нашата държава. Самоков не остава встрани от борбата за обединение на българите. В решителните действия за Съединението свой принос имат много самоковци – някои като обикновени доброволци, а други са в най-близки контакти с ръководителите на този изключително родолюбив, чисто български акт.

Георги Захов

Иван Соколов

Leave a Reply