Приносът на Фотинов за разпространението на географски знания

Константин Фотинов е роден през 1785 г. в Самоков, но по-голямата част от живота си е прекарал в Смирна /дн. Измир/, където е развивал богата книжовна дейност. Той е и основоположник, както е известно, на българския периодичен печат. Дейността му е разностранна – автор е на гръцка граматика, издава учебник по география – втората география след тази на Неофит Бозвели, издава сп. „Любословие”, прави преводи от френски и гръцки, проявява интерес към математиката, езикознанието, медицината и др.
През 1843 г. в Смирна излиза от печат „Общо землеописание” – учебник по география. Числото на записаните абонати надминава 1800 като изключим 1000 екземпляра, предвидени за училища. С писмо до Фотинов сливенският фабрикант Добри Желязков иска да му бъдат изпратени 1000 екземпляра от Землеописанието.
Проф. Иван Шишманов проучва живота и творчеството на Фотинов и прави задълбочена преценка на „Общо землеописание”. Според него учебникът на Фотинов стои по-високо от чисто описателното ръководство на Бозвели поради факта, че е богат на карти и илюстрации – повече от 70, а така също и по приложения нов метод.
„Материалът й, който обзема математическата, физическата и политическата география, е разпределен строго систематически на отдели, след които за преговорка винаги има цял ред въпроси върху минатия материал за улеснение на ученика и учителя.
Кое е удивително за тогавашното състояние на географията като учебен предмет, то е, че тя се начева с няколко въпроса „за предобучение”, в което е начертано послешното „отечествоведение”. Учителят преди да влезе в същински географски материал се старае с въпроси да извлече някои географски понятия от самия учебник. Разпитва за името на града или селото, в които ученикът живее, в кой друг град е ходил, може ли да опише пътя, по който се отива в тоя град; знае ли името на областта, която обитава, и пр.; видял ли е река, планина, где е небот и пр.
Тая метода е далеч от чистото механично преподаване по география… Добрите методически качества, които ценим в неговата география, приподлежат наистина на гръцки оригинал, но самият факт, че Фотинов е предпочел да преведе именно тоя учебник, а не други, свидетелствува още веднъж за педагогическите му способности.
Най-важното в учебника не са илюстрациите и преведеният от гръцки географски материал, а добавките на самия Фотинов, които се отнасят специално към географията на България и които в гръцкия оригинал липсват”, пише проф. Шишманов.
В краткото посвещение на българския народ, което Фотинов е написал като предисловие в своето „Общо землеописание”, личи, че то е само част от неговата програма за просвещение на народа, която продължава в сп. „Любословие” и в другите му трудове.
Фотиновата география дава общи познания за природата и обществото, включва и понятия от математическата география. В първите шест урока се акцентира върху общи географски знания – кои са континентите и тяхната големина и названия, делението на сушата и на водите на океани и морета, тяхната соленост и животински свят; различията между народите по отношение на език и вещите, които използват – че на някои места хората са бели, а на някои черни, някъде се управляват от цар, а на други места имат закони. В петия урок се говори за различните животни и растения в отделни части на света; например в Китай расте чаят, в Южна Америка – кафето, в Индия – захарната тръстика.
В седмия урок последователно се разказва за Азия и Африка – за техните граници и по-важни природни особености, а осмият урок дава познание за някои математически елементи на картата. Дават се обяснения за делението на земното кълбо на полукълба, за земната ширина и дължина; за Екватора. В деветия урок, озаглавен „Общо разглеждане на земята”, се отделя внимание на съотношението на суша и вода, разделянето на сушата на пет части или пояси – два ледени, два „благоразтворени” /т. е. умерени/ и един рижкен /т. е. горещ/, като се посочват и границите им по степени, подробно се описват разположението и имената на океаните и водите на сушата.
На едно място има интересно указание наред с въпросите към учениците – че когато говори, ученикът трябва да има пред себе си карта, на която да показва с пръст или показалка. Това указание подчертава отново педагогическите качества на Фотинов.
От 13-ия до 18-ия урок се отделя място на континента Европа и на тогавашните 17 държави в него. Най-важното в тези уроци за нас е мястото на България и нейното описание, което започва с това, че „стара България е била единна, „многоразпространна” /т. е. обширна по територия/, а „сегашната” /тогавашната/ землеописателите я отделят на изток от Черно море, на север до Дунав, на запад до Сърбия и на юг до Тракия, и е почти 174 000 кв. км. Жителите са около 2 млн. – отомани, евреи, арменци /твърде малко/ и българи, които са най-много от всички. Последователно Фотинов описва едни от най-големите български градове по онова време – София, Търново, Шумен, Силистра, Свищов, Плевен, Троян. Три страници и половина /най-много/ Фотинов отделя на родния Самоков, като подчертава значението му на железодобивен център.
Място в Землеописанието е отделено и на Азия, Африка и Америка. За всеки континент е поместена карта, на която добре са очертани границите, по-важни реки, планини и имената на по-големите държави. Има и илюстрации на животни, хора, градове, които показват стремежа на автора да онагледи това, за което се говори.
От голям интерес са въпросите, които следват след всеки урок. Вярно, че те имат в по-голямата си част репродуктивен характер, но други са практически и създават умения у учениците да разпознават и да преоткриват обекти върху картата. Например след уроците за Азия някои от въпросите са: „От каква земна ширина започва Азия?”, „От каква степен земна дължина започва и завършва Азия?”, „На запад от кои места се ограничава?”, „На коя страна от Филипините е остров Формоза?”, „Между кои степени на ширина е кантон Пекин?” и др.
Не е необходимо да се изброяват много въпроси, но е необходимо да се подчертае ролята на Фотинов и неговата география за издигане на методическото и научното равнище в работата на българските учители по това време.
Печатането на географски материал, който влиза в широката програма за повишаване на културното равнище на българите, продължава и в сп. „Любословие”, излизало в Смирна в продължение на две години след април 1844 г. Още в първите редове на списанието Фотинов възкликва: „Кое списание имат нашите братя освен „Землеописанието”, с което могат да опознаят поне своите места и своето отечество?”
В пробния брой на „Любословие”, за да подготви читателите, Фотинов ги запознава с основни термини на математическата и политическата география. С тази цел са отпечатани полукълбата, картата на Азия и малко изображение на японка, возеща се в колесница. На края на този раздел Фотинов отбелязва, че поместеното е само образец и че подробно ще опише и други места в Европа, Азия и т. н. В същия брой има географска карта на Азия с очертани границите на Русия, а на друго място в броя е отпечатана информация, която за първи път запознава българите с руската държава и руския народ.
В бр. 19 Фотинов дава информация за вноса на памук в Англия от различните части на света, като прави сравнение между 1786 и 1828 г.
В бр. 24 е отпечатана информация за търговията на Русия през 1845 г. – за вноса и износа /в сребърни рубли/ и за най-често разменяните стоки, което дава частична представа и за икономиката на други страни.
Богатата и разностранна книжовна дейност на Константин Фотинов е допринесла не малко за духовното развитие и израстване на българите в годините на отоманското владичество. Тя заема и определено място в развитието на родната география, и в популяризирането на географските знания.

Радка Атанасова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*