Новини, Статии, коментари, Туризъм

Природата е красива; боклуците ги правим ние, хората…

Снимка: http://duhovno.blogspot.com/

Когато разбрах през юли, че на 2 август ще се чества по традиция празникът на Рила, ме обзе една радост, едно спокойствие, в което преминаха дните от работната седмица. Сутринта почти тичешком в 8,25 ч. бях на автогарата. Там ме очакваше първата изненада. Автобусите за Боровец пътуваха през час – както във всички останали дни. Никой не се бе сетил, че на такъв празник ще дойдат много планинари от Самоков, а и от София и цялата страна.
Щом слязох на спирката в Боровец пък видях огромната, над стометрова опашка /при това доста широка/, от чакащи да се качат на лифта за Ястребец. Стоически, с раница на гърба, чаках заедно с всички останали над 400 човека пред мен повече от час, след което при доста блъсканица по стълбите се качихме на лифта.
Пристигнах на хижа „Ястребец” и тръгнах по пътеката за хижа „Мусала” заедно с други хора. На няколко пъти ни застигаха туристи, които ни питаха това ли е пътеката за хижа „Мусала”. Питаха, защото по дължина на целия преход няма нито една табела, указваща посоката или времето до хижата. Същото е положението и в района на самата хижа – няма табели с посоки и друга информация.
За оплакване са чужденците. Добре, че по-младите българи поназнайват английски, та ги информират криво-ляво.
Но най-тъжното предстоеше. Изкачвайки височинката пред хижата, погледът ми се спря на множеството хора и палатките, построени предишната вечер – те бяха разположени сред една огромна неподредена строителна площадка и сред едно не по-малко по размер сметище. Не преувеличавам. Направил съм десетки снимки, които ще потвърдят тази констатация.
Най-старата хижа – клековата, вече две години е без покривната ламарина, с изкъртена врата и явно много често използвана за тоалетна. А това е втората хижа в България /след „Скакавица”/, съградена още през 1924 г. и дори превърната преди няколко години в музей.
Каменната хижа, построена в началото на 30-те години на миналия век и изгоряла при пожар през 1988 г., от известно време се възстановява, но все още не е довършена. В нея и в околния район е наистина огромно сметището от строителни отпадъци. Не е докрай довършена и новата голяма хижа. Подобно е било състоянието и през миналата година, и по-преди. Дори сега мръсотията и неразборията наоколо са още по-големи.
Видях само един черен чувал, пълен с отпадъци до половината. Браво на този, който го е поставил, но защо никой не го е изхвърлил!?
Самата сцена за тържеството бе скована явно набързо от наличните в сметището дъски и железа. Даже поставка нямаше, та се налагаше тези, които държаха микрофона, да се сменяват. Агрегатът пък толкова силно шумеше, че трудно се чуваха песните и гласът на водещия.
Тъй като бях закъснял, си помислих, че съм пропуснал приветствията от Общината, туристическото дружество, БТС… Оказа се, че нищо не съм пропуснал. Нито е имало приветствия, нито присъстваха отговорни лица. Когато пък на едно дете междувременно му прилоша, се разбра, че няма и медицинско лице. Нямаше и поне един полицай, нито представител на някоя от многобройните екоорганизации.
Иначе ентусиасти организираха тържеството. Събралите се попяха, хапнаха, пийнаха. Насладиха се на красотата, доколкото не я засенчваха боклуците.
Така бе честван празникът на Рила – най-високата планина у нас и на Балканите, юбилейни 90 години след неговото първо отбелязване през 1925 г. и 120 години след първата организирана туристическа проява /изкачването през 1895 г. на Черни връх/ в страната.

Александър Бонев

Leave a Reply