Природонаучна експозиция да има в Самоков

Снимка: www.turistbg.com

В последните десетилетия екологичните проблеми са едни от най-обсъжданите в различните им аспекти. Това важи и за нашата община. И не трябва да се схващат тези проблеми само като поддържане на чистота в природната среда, макар че и това е важно. В основата на решаването им е екологичната култура. Природата е създавала милиони години равновесието в екосистемите. И колкото са по-богати те на видове, толкова са и по-стабилни.
Да, има и естествени механизми за „лекуване” на нанесените им „рани”, но в определение граници.
Екологичната култура започва формирането си в училището. И не случайно в последните десетилетия точно учителите по биология се опитаха да постигнат, макар и малък, но конкретен резултат. Жулиана Костова се опита да създаде екосдружение, Емилия Бонева /с участието на читалище „Младост” и Лили Шуманова/ – екологична сбирка в училище, Мариана Богоева – кръжок „Билки и здравеопазване” в рамките на проекта „УСПЕХ”, представен на 9 май т. г. Активно екосдружение създадоха д-р Владимир Топчийски и инж. Петър Чарийски.
Важно е да се започне с децата. Макар и да изучават темата в училище, реално те не са запознати с природата. Ако ги попитате в смесена иглолистна гора кои са дървесните видове, ще отговорят само “борче”, а за малките птици – обитатели – „врабче”…
Не можем да осъзнаем необходимостта от опазване на местната природа, ако не я познаваме.
Преди двадесет години в града ни бе на посещение бившият вече директор на Ботаническия институт на БАН д-р Димитър Пеев /той работеше с учениците от гимназия „Константин Фотинов” през 80-те години и организационното ръководство на Станцията на младите агробиолози с директор Мариана Богоева – по съставения регистър на защитените растителни видове в Рила/. Д-р Пеев съпровождаше директора на Санктпетербургската ботаническа градина проф. Рудолф Камелин при 6-месечното му запознаване с растителния свят на Южна България. Професорът беше успял да понаучи и български език и даже да се влюби в поезията на Пейо Яворов.
При разговора с тези изтъкнати учени стана ясно, че флората на Южна България /особено на Рило-Родопския масив и Странджа/ е „изумителна”. Проф. Р. Камелин каза: „Вие сами осъзнавате ли сред какво растително богатство живеете!?…”
Оказа се, че има и закон за изнасяне на хербаризирани видове /ограничителен/ и все пак във Виена Природонаучният музей има по-богата сбирка от видове диви лалета в България, отколкото БАН.
Оказа се, че има и подобен международен закон, по който Бразилия съди за „биологично пиратство” Франция и САЩ. Техни учени изнасят от бразилската джунгла растителни видове и рецепти от местните шамани и на тази основа произвеждат козметика и фармацевтични продукти.
Самоков и Боровец са вече известни туристически дестинации. И ако напоследък обръщахме повече внимание на културните проекти, то представянето на изумителната природа на Рила е просто задължително за местния туризъм.
В много общини отдавна се работи по този начин. В Паничище има посетителски център на Националния парк „Рила” и четирите му резервата. От миналата година това направи и малкият град Рила – с прекрасно представени екологични проекти.
В с. Черни Осъм /Троянско/ туристите идват заради Природонаучния музей, създаден от местен учител. В Асеновград Палеонтологичният музей, създаден също от учител – Димитър Ковачев, с подкрепата на техния съгражданин акад. Благовест Сендов, е вече филиал на БАН. В Благоевград са разработили специални указания за ученическите екологични пътеки.
Между другото, и в нашия град през последните години се наблюдава интересна тенденция. Растителният свят на планината „слиза в дворовете” на местни граждани. И ако отначало се срещаха обичайните видове – кукуряк, гълъбови очички /буди гора/, обикновена иглика, то сега се появяват и по-редки видове: омайниче, аблен, нарцисовидна съсънка, златиста кандилка…
Очевидно тези проблеми са обсъждани и от общинската управа, щом съгласно новия план на града ни се предвижда в централната част да се изгради своеобразен Дом на туризма, в който да се настанят Съветът по туризъм, дружество “Рилски турист” и Ловно-рибарското сдружение. Но явно подобно строителство в тези кризисни години изисква време.
Дотогава, докато бъде изградена и обзаведена тази сграда, може да се използва експозицията с фотоси на редки и защитени видове. Миналата година първи оцени значението й и предложи съдействието си екипът на Общинската библиотека “Паисий Хилендарски”. След това дружество „Рилски турист” представи експозицията на Празника на Рила, където тя предизвика очакван интерес.
Веднага оцени значението на тази експозиция и ръководството на хотел „Самоков” в Боровец в лицето на директорката Светлана Атанасова. Като работещи в център за конгресен туризъм специалистите от комплекса имат и опит в това отношение. Там бяха представени трайните експозиции „Старият Самоков” и „Зимните спортове в Самоков”, а преди две години прекрасно пак там бе показана експозицията на по-малко познатата тревненска иконописна школа.
Има възможност за осъществяване на тези идеи, особено на места със значителен поток от туристи.
Понякога решаването на проблемите опира повече до ентусиазъм, даже при ограничен приток на пари.
В самоковските домове има много и интересни експонати и в бъдеще експозицията би могла да се обогати с тях.
Разбира се, всичко това може да стане със съдействието на Общината и на институтите на БАН.

Антония Бояджиева

Б. Р. Готови сме във в. “Приятел” да поместим и мнения на други наши съграждани по разглежданата важна тема.

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*