Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Притчите на Зина

Отклик

Тя ги определя като разкази. Вероятно заради формата. Същината на думите, диалозите и посланията илюстрират точно онова, което е заложено в притчите – простичка наглед случка, простичко ни отвежда от известното към неизвестното. В никакъв случай не бих употребила определението „езотеричен”, което само по себе си предполага ограничен брой „посветени”, имащи привилегията да се докоснат до познанието.
Притчите на Зина са за хората, които могат да надзърнат в душата си и да усетят съдържанието и́. А това безспорно е даденост човешка. Всеки може да бъде „посветен” в тайните на собствената си душа, ако сетивата му работят за нея.
Прочетох само пет от нейните къси, безкрайно интересни и невероятно съдържателни текстове. Всеки един с уникално човешко присъствие. Разнообразни в сюжета, трогателни в диалога, забележителни в посланията. И още нещо – всеки от тях би могъл да бъде истинска човешка история. А дали не са?
Непреодолимата човешка страст да обясни необяснимото липсва в разказите на Зина. Героите й приемат нещата такива, каквито са. От дявола или от ангела, от хората или от самите тях. Страдат истински, но се и надсмиват над слабостите си. Приемат смъртта, както и самия живот, без да търсят извечна логика. Няма въпроси. Но всеки от тях има своите си отговори още преди да родят въпросите.
Сираче тъгува за починалата си майка – една вечерна целувка е достатъчна да излекува тъгата. Самотни баби в още по-самотно селце лекуват безсънието си с илюзията за джакпот. Един отчаян пияница, пропилял живота и уважението на собствените си деца, изгаря с мечтата да върне живота си. Красива снажна българка заплаща най-високата възможна цена заради един миг от живота си, в който проявява слабостта да ограби умиращ човек. Една девойка се сбогува с мъртвите си родители, прекрачвайки прага на втори за нея живот. Съдби.
Неизменно и ненатрапчиво покрай тях присъства спокойствието на природата в хармония с героите и техните човешки преживявания. Родът и родовата памет, грешката и прошката, покаяние и смирение – там някъде е човешката мая, от която господ забърква това простичко творение – човешкия живот. Зина безпогрешно взема колкото трябва от тази мая и забърква своите си разкази – притчи, които така нежно докоснаха съдържимото в моята душа.

Л. Цветкова

– Зина – Зинаида Хаджимитова

Leave a Reply