Пришелци безсмислици в българската реч

Мария Деянова

Не е изненадваща новина, че небрежното отношение към родния ни език и имитирането на чуждоезични модели несъзнателно /а може би понякога и съзнателно!/ неусетно води не само до подриване на националния облик на неговото речниково богатство, но и до посегателства върху самото ядро на неговата структура – синтактичния му строй и формообразуването. За това е говорено неведнъж. Известен е и един от пътищата на този процес: недообмисленият превод на английски изреченски конструкции, съдържащи такъв глагол, който може да бъде употребен в едни случаи като непреходен или възвратен, а в други – като преходен, със съответно безпредложно допълнение. Например: smail = 1. усмихвам се, 2. карам някого да се усмихне.
Тревожната новина е, че явлението става все по-често и обхваща все нови български глаголи, както в преводи на английски и американски художествени творби, така и в оригинални книги и в устни изказвания на авторитетни специалисти в националните медии. Ето част от записаните примери:
/Белокосият старец/… щеше да пристигне всеки миг и да ни смълчи /Дж. Керуак, По пътя, с. 68/ – от глагола reflexiva tantum смълча се; Върнън се опита да го забърза /Й. Макюън, Амстердам, с. 60/ – от забързам/забързвам се, срв. и се забърза към очакващото го такси /с. 64/; Вкорени в зачатъка им /на думите си – М. Д./ този полъх на близка смърт, врастни в тях тръпките пред гибелта и ги пусни да стряскат дрямката на планетата! /Бл. Димитрова, Страшният съд, с. 6/ – от вкореня се, врастна се; Съвсем закономерно трябваше да се гръмна, но ме съвзе утешението, че не съм уникален случай /Ник. Василев, Осъдени на разум, 2011 г., с. 298/ – от съвзема се, срв. Опря се на уличната стена, докато се посъвземе /П. Вежинов, Малки семейни хроники/; В опита си да спасят работните места те фалираха банките /К. Тодоров, Зад завесата на прехода, 2019, с. 100/; Най-голямата онкологична болница се притиска до стената; целта най-вероятно е да се фалира болницата /В речта на онкохирург, в. “Втора младост”, 29.10.2018, с. 3/ – форма на страдателен залог от непреходния /!/ глагол фалирам – вместо да се предизвика  /от някого/ фалит; Затова решихме все пак да случим това юбилейно издание на фестивала /Програма “Хр. Ботев” на БНР, 16.09.2020/ – вместо да осъществим /организираме и под./. Тази практика прониква и в спонтанна диалогична реч, например: Но вие ще усъмните хората дори в собствените им сетива! – от усъмня се, вместо ще накарате /принудите, заставите/ да се усъмнят.
Като последица от такава граматична чуждица възникват и морфологични необичайни форми – деятелни сегашни причастия, отглаголни съществителни, сравнете: Замислящите моменти във вестник “Аз-буки” не са един и два /Програма “Хр. Ботев”, Ефир Знание, 12.07.2020/ – от замислям /някого?!/; Великото случване: Прага, август 1968 г., Шести международен славистичен конгрес /Сб. “Векът на структурализма”, с. 134/ – Защо не събитие? Един конгрес не е случайност!
И ето, че се е стигнало до случаи, когато се отхвърля не само националната правоговорна норма, а и общочовешката логика. В глагола самоубивам се съставката сам– означава извършване на действието лично от субекта му, нещо, което е несъвместимо с наличие на страничен извършител /подлог/ и с употреба на пряко /безпредложно/ допълнение, означаващо жертвата /обекта на действието/! Това не е попречило да бъде написано абсурдното изречение: Цвигун се самоубива, или го самоубиват, през 1982 година /К. Тодоров, Зад завесата на соца, 2019, с. 96/. И в устна реч: “Довеждат ги до безизходица и ги самоубиват” – вместо “… и до самоубийства”.
Изводите са много ясни и много тревожни. 

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*