“Приятел” на 20 години – благодарим ви, сътрудници, читатели, приятели!

Колективът получи музикални поздрави, много цветя и подаръци

Изминаха цели две десетилетия от излизането на първия брой на вестник “Приятел”. Началото, като всяко начало, бе наистина трудно. Но и паметно. Основателите на вестника и сега си спомнят ясно не само излизането на първия брой в онзи вече далечен 28 февруари 1992 г., но и подготовката изобщо за издаването на вестник и за избор на неговото име.
Новото издание се ражда като лична инициатива на журналистката Надка Вардарова, която по онова време е в отпуск по майчинство, но в същото време и като точен израз на една въпиеща обществена потребност.
В тези първи години на промените след 1989-а, когато безпътицата е голяма, кризата не е по-малка, отколкото сега, а политическото противоборство е огромно и личните обиди и дори сквернословия заливат публичното пространство, на бял свят се появява едно издание, което със самото си име – “Приятел” – носи своето послание – че ще ратува за нова, озонирана обществено-политическа атмосфера, за общо търсене на брода към по-добри времена, за доброжелателност и коректни и толерантни отношения между хората, партиите, различните организации и институции в обществото.
На тази своя гражданска мисия “Приятел” остава верен и днес. Така ще бъде, сигурни сме, и в бъдеще. Въпреки всичко оптимизмът и човещината нямат алтернатива.
И тук е мястото да изразим голяма и най-искрена благодарност на човека, повярвал на основателите на вестника и дал финансово рамо чрез своята фирма за излизането на “Приятел” в началото, в първите най-трудни години. В онази тежка зима на 1992 г. строителният инженер Йордан Каиков направи не просто един реверанс на икономиката към културата – на практика, с финансовата си подкрепа, той даде зелена светлина и възможност за осъществяване на благородните идеи за обществен напредък, изразител на които да стане вестникът.

От името на редакцията Тород Попов разказа за 20-годишния творчески път на вестника

Благодарим ти, Данчо, от сърце! Дори и ти може би не съзнаваш изцяло какъв рядък човешки и обществено значим жест направи навремето. Ти не просто подпомогна в началото изданието с пари. Ти вдъхна вяра на този малък колектив и на неговите сътрудници, че добрите хора са край нас, че те, въпреки невероятните трудности и несгоди, ще прокарват моста към по-светли времена.
Такава беше и молбата тогава на г-н Каиков – той не поиска нищо в замяна на своята подкрепа, а само призова редакторите да пишат повече за обикновените хора и за онези предприемчиви бизнесмени, които създават работни места и тласкат икономиката и цялото общество напред.
Две-три години по-късно вестникът си стъпи на краката и започна да се самоиздържа, но подадената ръка в началото никога няма да забравим. Навременната помощ е двойна помощ.
Затова е нашата благодарност и към ръководствата на други фирми, оказали ни ценна подкрепа в първите години, а някои и досега – “Пластимо”, “Самел-90”, текстилните предприятия, горските стопанства, фирма „ИВПО-93”, фото „Мимоза”, „Захарно петле”, „НетКом” и др.
х х х

Залата на читалнята в общинската библиотека бе препълнена по време на честването

Вестникът започна в началото да излиза веднъж на две седмици, но само след няколко месеца стана седмичник. Това бе възможно не само заради труда на неговите основатели Надка Вардарова и Тодор Попов, но и благодарение на хората, които повярваха на журналистите, списващи “Приятел”. До земята се покланяме на тези наши прекрасни читатели – стотици и хиляди хора, които много скоро оцениха вестника действително като свой приятел. Изключително сме удовлетворени, че взаимното доверие през изминалите години и десетилетия бе затвърдено. Нещо повече. Читателят стана нашият главен кореспондент. Който и вестник да разгърнете – и в миналото, и днес, ще видите, че почти на всяка страница има материали, написани или подсказани от нашите читатели. Благодарение на това с течение на времето вестникът ни се превърна в трибуна за обмяна на идеи за по-доброто управление на града и общината, в средство за човешко съпричастие и в солиден глас на зараждащото се ново демократично гражданско общество.
За всичко това още веднъж благодарим дълбоко на нашите читатели. Те са колкото читатели, толкова и съавтори. Заедно сме в усилията си да градим едно ново общество – на разума, на градивните идеи и на взаимното разбиране.
Признателни сме от цялата си душа на нашите сътрудници, на дописници, консултанти, автори. Благодарение на всички тях във вестника има не само много и разнообразна информация, но и задълбочени статии и коментари, дискусии, мнения, граждански позиции. Сваляме шапка на тези хора, които без хонорар, а напротив – не рядко навличайки си и неприятности, изразяват открито своите становища и по този начин не само силно подпомагат вестника, но и тласкат просто обществеността и обществото, местната управа, към вземане на решения, които да бъдат от полза за всички.

Кметът Владимир Георгиев приветства журналистите и техните сътрудници

Дълъг е списъкът на тези хора. С риск да изпуснем мнозина, ще посочим някои имена: Александър Боев, Александър Бонев, инж. Александър Кондоферски, Антония Бояджиева, Божко Божков, Бойчо Стамболийски, Васил Василев, Васил Чакъров, Василка Фингарска, Венци Йончев, Веселин Хаджиангелов, инж. Виктория Градинарова, Виолета Даскалова, Георги Велев, Георги Захов, Георги Колов, Георги Маков, Георги Михайлов, Димитрина Божилова, Димитър Йончев, Димитър Михайлов, Димо Димов, Елена и Димитър Стойчеви, Делян Василев, инж. Евгени Димитров, Зорница Каикова, Иван Волев, Иван Ненов, Йонета Стефанова, Йордан Прокопиев, проф. Колю Колев, Коце Коцов, Любомир Кузев, Любомир Малинов, инж. Любослав Нейчев, н. с. Мария Деянова, ст. н. с. Мария Йончева, Мария Петкова, Мирослава Мирчева, Надежда Георгиева, Надя Стоева, Николай Малчев, Павел Щъркелов, Пепа Георгиева, Петър Генчев, Пламен Пиргов, Райна Бакрачева, Росица Аршинкова, Росица Тренкова, Светла Каратенева, Светла Янчева /нарисувала в началото главата на вестника, която с незначителни промени и сега стои начело на всеки брой/, Сергей Бандов, инж. Силвия Несторова, Снежана Ивайлова, инж. Спаска Шехтова, Стойко Трифонов, Стоян Пашов, Христо Христов, Христофор Пейчев, Юлия Дашина, Яна Василева… И много, много други. Сигурно пропускаме доста имена, за което се извиняваме.
С течение на годините изградихме истински колегиални, а дори и приятелски взаимоотношения с колегите от телевизионен канал “Рила”, от самоковското радио /по време на неговото съществуване/, от местната преса. Благодарни сме за това на Георги Банчев, Рени Николова, Кристина Ангелова, Гиргина Рангочева, Ели Павлова, Андрей и Атанас Домишлярови, Катя Димова, Людмила Цветкова и др.
Признателни сме на пощенските служители, на разпространителите от фирмите “Минерала” и “Гебо”, на Райна Бакрачева и Антон Иванов и на още много други хора от Самоков, Говедарци и другаде, които много години разпространяват безотказно и успешно нашия общ “Приятел”.
Мили думи заслужават и печатарите, с които с течение на годините хората от редакционния колектив станаха истински приятели.
Нашето признание е и за куриерите на вестника, които независимо как – с леки автомобили или с ръчни колички, в продължение на 20 години транспортираха в дъжд и пек, в студ и жега ценните пакети с нашето издание от печатниците в София и Перник до Самоков. Никога няма да забравим усилията на тези хора – на Димитър Дамянов, Димитър Балабанов, Васил Попов, Нели Марчина, Васил Василев, Георги Гечев, Пламен Пиргов, инж. Васил Парлапански…
Благодарим ви, приятели!
х х х

В специални витрини бяха подредени книгите на издателство “Приятел”

С работата си през изминалите години “Приятел” показа и доказа, че уважава чуждото мнение, зачита различията и се стреми да търси и намира общото, което обединява хора, организации и институции в борбата за по-добро бъдеще на красивия Самоковски край.
В този смисъл сме благодарни на партиите и другите обществени организации в региона, които оцениха стремежа на “Приятел” да търси позитивното в различните позиции и отвърнаха със същото. Благодарение на това успяхме да установим нормални човешки взаимоотношения с деятелите на различни политически сили все в името на вестника и на по-нататъшния просперитет на общината.
Когато критикуваме, стремим се критиката да бъде аргументирана и да не уронва личното човешко достойнство. Смятаме, че това се забелязва и оценява от различните институции, партии, организации, а и от общинската управа. Сложни са човешките и обществените взаимоотношения, но когато постъпваш непреднамерено, в повечето случаи и отсреща ти отговарят със същото.
В този смисъл е и нашата най-искрена благодарност и към специалистите от общинската библиотека “Паисий Хилендарски” и членовете на Руския клуб в Самоков. Връзките ни с тези две институции се превърнаха с течение на времето в образец за обществени отношения. За всичко това сме дълбоко признателни на тези два колектива и на техните ръководители през годините – Петър Фингарски, Албена Ихтиманска, Димитър Йончев, Надежда Георгиева, инж. Спаска Шехтова, Спаска Иванова.
х х х
Само година след своето основаване – т. е. от 1993-а, “Приятел” започна да издава и книги. Около вестника се обособи издателска къща, благодарение на която за изминалите от тогава 19 години са видели бял свят вече 81 книги. По случай юбилея издадохме и специален вестник – “Приятел на книгата”, който е уникално издание – в него са поместени откъси от книги на всички наши автори през годините.
Някои от книгите на издателство “Приятел” са краеведски и исторически, други са за интересни личности и събития, биографични, сборници с разкази, стихосбирки. Издатели сме и на романи и повести, както и на книги с пътеписи, кулинарни вкусотии, хумор…
Няма година от дейността на издателството, през която да не са издавани книги. Само от началото на настоящата 2012 г. са издадени три книги и под печат е четвърта, а нови две вече се подготвят.
Не малко от тези книги са претърпели по две и повече издания, обикновено преработени, допълнени и разширени. Имаме автори с по 3-4 и дори повече книги.
С чувство на истинско уважение посочваме тук имената на авторите: Арангел Тодоров, Борис Стрински, Васил Софин, Василка Войнова, Владимир Ангелакиев, Георги Захов, Георги Маков, Георги Манов, Георги Митрев, Георги Млекарски, Георги Петков, Делян Василев, Димитър Гонов, Димитър Деянов, Иван Григориев, Иван Димокоцев, Иван Ненов, Ирина Симитчиева, Йордан Прокопиев, Йорданка Павлова, Надежда Карушева, Никола Киров, Петър Алексиев, Петър Ангелов, Радка Василева, Райна Бакрачева, Стоимен Благоев, Стойне Бързанов, Тодор Попов, Христина Василева, Христо Христов, Христо Ярловски, Яна Василева.
Не са вече между живите някои от авторите на книги в издателство “Приятел” – Велчо Велчев, инж. Георги Стоев, Иван Димокоцев, Йордан Дамянов, Любомир Ненков, Павел Прасков. Техните произведения обаче остават, както се казва, во веки веков. Защото, знае се още от древните латини – писаното слово остава.
Благодарим на авторите на нашите книги и сме сигурни, че много от тях ще ни зарадват и с нови творби.
Още повече сме радостни, че много от авторите на книги участват активно и в списването на в. “Приятел”. С тях сме установили не просто професионални, служебни и колегиални отношения, а сме станали и приятели. Какво по-хубаво от това!?…
х х х

С оригинална торта общинската управа изненада юбилярите

Вече 21-а година създателите на вестника продължават своето дело. Само година след основаването на “Приятел” в него започва работа и продължава и досега Евгения Попова. Години наред важен принос за облика на вестника имаха Надежда Георгиева и Пепа Георгиева. Най-младият член на редакционния колектив в момента е Емилия Станоева.
Нашият колектив е малък, но през него през изминалите две десетилетия са преминали доста колеги. Някои са работили временно, други по-дълго, но истинско щастие е, че с всички тях сме станали приятели и досега поддържаме чудесни отношения. Признание за това дължим на Боянка Велчева, Вера Гигова, Галя Янкова, Илияна Йовева, Милена Димитрова, Пламен Пиргов, Росица Аршинкова, Румяна Чичанова, Снежана Ивайлова, на много студенти-стажанти и др. Някои от тях продължават активно да ни сътрудничат и сега. Желаем им от сърце здраве, бодър дух и свежо перо!
х х х
Всички журналисти от в. “Приятел” са и членове на Съюза на българските журналисти. Нещо повече. По инициатива на работещите в “Приятел” през 1999 г. бе създадено и дружество на СБЖ в Самоков – първата подобна професионална съсловна организация във вековната история на нашия град. Дружеството постепенно се разраства и активизира дейността си. В него сега членуват 13 души – журналисти от местната преса и телевизия, както и културни деятели. На свой ред взаимоотношенията в дружеството влияят положително на атмосферата в редакцията на “Приятел”, за което дял имат Албена Пенова, Гиргина Рангочева, Даниела Добревска, Ели Павлова, Катя Димова, Кристина Ангелова, Надежда Георгиева, Пепа Георгиева, Снежана Ивайлова.
х х х
Ние, грешните на този бял свят, които се мъчим да намираме пътища, за да върви обществото напред, никога не трябва да забравяме хората край нас, които вече са си отишли, много от тях без време, а преди това са ни помагали всячески в благородното дело. В този смисъл се прекланяме пред светлата памет на нашите починали колеги, сътрудници, помагачи и приятели – Ани Макова, Анка Митрева, Борислав Даганов, Велчо Велчев, Георги Белчински, Георги Божилов-Гебо, Георги Хаджиангелов, инж. Дечко Мерджанов, Евгения Георгиева /Дашина/, Иван Димокоцев, д-р Иван Кондоферски, Иван Янков, Иванка Вардарова, д-р Илия Митрев, Йордан Иванов, Йордан Чичев, Панайот Тодоров, Панчо Митрев, Петър Попангелов-старши, Тодор Вълчев, Хрим Христовски…
х х х
Частният вестник “Приятел” се превърна с времето на практика в обществено дело, завоюва име, авторитет, стана своеобразна институция. Но за да е всичко това така, трябва да отчетем усилията не само на редактори, автори, сътрудници, но и на семействата на самите журналисти. Много често техните деца и близки са били ощетявани от отсъствието на любимите им хора вечер до късно, както и в съботни, неделни и празнични дни. Но, както се казва, това са рисковете на професията. Хванал си се на хорото и не може да се пуснеш по средата, ще го играеш докрай.
Журналистът, дори и пенсиониран, си остава журналист. Това е особена професия, мисия. Това е една тежка отговорност пред обществото, която те съпътства до края на земния ти път.
Затова и журналистите от “Приятел” се надяват, че техните близки ги разбират и ще им простят честите отсъствия. Затова и в аванс им благодарят!
х х х
В началото на 21 век започна и нов етап в развитието на нашия вестник. Своеобразен жалон в тази насока стана промяната през 2000 г., от когато и до днес “Приятел” вече излиза два пъти в седмицата – във вторник и петък. В последно време, навлизайки в своята 21-а годишнина, вестникът ни увеличи своя обем от 6 на 8 страници. Освен това е на пазара вече рано сутрин. Това е нов връх в историята на изданието, но най-важното е, че по този начин нашите многобройни читатели получават по-голямо по обем и по-разнообразно четиво и то в много по-ранно и удобно време. И всичко това – без да се променя цената на вестника, което в тези кризисни времена съвсем не е за подценяване.
Другата новост е модернизираният през есента на миналата година сайт на вестника. Благодарение на усилията на двама млади ентусиасти и специалисти – Явор Чарийски и Делян Василев, сайтът се поддържа редовно и осигурява информация не само за жителите на Самоков и региона, но и за стотици и хиляди други хора, главно самоковци или свързани с нашия град и район, живеещи в София и страната, както и в други държави от Европа и цял свят. За някои от тези хора сайтът на “Приятел” е най-редовната, жива и важна връзка с родния край.
Ако не проявяваме прекалена скромност, можем да кажем, че самият наш вестник е едно от най-ценните завоевания на демокрацията в Самоков и района през изминалите години и десетилетия след 1989 г.
Стараем се да бъдем и достойни наследници на великия наш съгражданин и първоосновател на родната журналистика Константин Фотинов и да мерим с неговия висок аршин своите публикации, участието си в обществения живот и своята гражданска отговорност.
Както казваше един наш уважаван колега, от върховете се откриват нови върхове. Сигурни сме, че и занапред “Приятел” ще се развива, ще става все по-разнообразен, по-оперативен, по-аналитичен и по-четивен. Това можем да направим само заедно с вас, нашите читатели, сътрудници, съмишленици и приятели.
х х х
И сега, след 20 години, не забравяме стихотворението на поета Рашко Стойков, с което всъщност започна първият брой на в. “Приятел” от 28 февруари на далечната вече 1992 г.:
“Кажете добрите думи,
недейте за утре отлага,
Може би те са нужни
някому днес, веднага.
Може би в нечий мозък
нещо със вик се къса.
Зъзнат в пространството голи
думи, пристигнали късно.”
Да си пожелаем и в бъдеше нашите и вашите добри думи винаги да пристигат навреме!
С уважение и благодарност:
“Приятел”