Статии, коментари

Промоциите като върхът на айсберга

20 септември, вторник, сутринта, 9 без малко е. Влизам в супермаркет в града ни. Имало някакви промоции /каква дума само, а?!…/. Не знам точно какви са, но картината, когато влизам вътре, е неописуема.

В ъгъла и на няколко други места е луда блъсканица. Кавгите са в апогея си. Гъмжилото се мята от единия край на големия магазин на другия и влече всичко след себе си…

Появяват се всякакви слухове. Изтормозени “щастливци” се мяркат с промоционалния продукт в ръце. Той обаче вече бил свършил. Кога го пуснаха – кога свърши… Хората – повечето цигани, но и доста българи, се бутат, някои почти стигат до бой, разменят се хапливи реплики.

По някое време тълпата се юрва към склада. Мила родна картинка!…

Наоколо и отстрани обикалят и клатят глави други посетители, някои от тях даже се кръстят. Сигурно се питат: толкова ли сме бедни или просто манталитетът ни е такъв?!

Питам се и аз. Питам се и още нещо – какво ли биха казали политиците ни, ако наблюдаваха тази злощастна картина?!

Гледам да си тръгна колкото се може по-скоро. Отщяват ми се всякакви покупки. Яд ме е не, че не съм “хванал” промоцията, а че съм станал свидетел и неволен участник в такъв “екшън” 22 години след демократичните промени у нас и 5 години след влизането на България в Европейския съюз.

Е, няма що! Евалла, дето се вика…

Тодор Попов

Leave a Reply