Новини, Шарен свят

Пророчицата Мария Стоянова

След смъртта на баба Ванга популярност придоби пророчицата Мария Стоянова. Преди известно време тя живееше в гр. Сандански, а сега е в село Зорница, край Мелник. С нея се познаваме от много години. Доста хора ми се обаждат, за да ги ориентирам към Мария.
Но… по ред. За един фестивал „Пирин фолк” в Сандански бяха поканени певицата Севдалина и мъжът й. Чакахме ги с Федя Яков и Мария Стоянова пред Интерхотела в града. Те позакъсняха, но пристигнаха. Федя ги запозна с Мария и Севдалина я попита дали може да каже нещо за нея. Тогава медиумът й отговори, че са три сестри, обясни как са живели, стана дума за техни спомени. Просто се навлезе в съкровените тайни на певицата. Мария наблегна на неща, за които Севдалина мислеше, че само тя си ги знае. Като чу отговора, Севдалина толкова се разчувства, че дори заплака.
Ето още един случай. Дъщерята на моя близка е приета да учи медицина. Осъществена е лелеяна мечта. По този случай отиват да се почерпят в нашумелия по това време ресторант-хотел „Рила” в гр. Рила. На връщане нелепата съдба отрежда катастрофа малко преди Благоевград и момичето загива.
Съдбата си е съдба, казват хората, не можеш да я избегнеш. Близо два месеца след катастрофата моята близка ми се обади и запита дали мога да й уредя среща с баба Ванга. Проблеми нямаше. Дойде тя и отидохме на Рупите. Влезе тя при пророчицата, а аз седнах на пейката, като мислех, че разговорът ще продължи дълго. Голяма бе изненадата ми, когато само след две-три минути Мича, така се казваше познатата, излезе много смутена и объркана.
– Мича, какво стана? Защо толкова бързо?
Тя, почти разплакана, отвърна:
– Нищо не ми каза! Хайде да тръгваме!
Запалих автомобила и потеглихме. Опитах се да я успокоя, но не можах. Тя още повече се отпусна и заплака. Тогава внимателно и тихо й казах:
– Мича, имам близка приятелка в Сандански, която е екстрасенс, хайде да отидем при нея. Може пък да ти каже нещо…
Малко троснато тя ми отговори:
– Е, баба Ванга не ми каза нищо, та някаква Мария ли!?…
Аз обаче настоях и спряхме пред жилищния блок на Мария в кв. „Спартак”. Качихме се на третия етаж. Вратата беше пооткрехната и Мария ни чакаше:
– Хайде, Ели откога ви чака! Къде се губехте толкова?…
Погледнах Мича. По лицето й нещо трепна. Тя бе просто много, ама много учудена! Откъде накъде тази жена знае името на свидната й загубена щерка!?
Мария ни покани да седнем на дивана в хола. Гостоприемството си е традиционно. Минути на мълчание. След това Мария започна:
– Знам, че не ми вярваш, но чуй сега. Вие имате вила в курорта „Малката Бодрост”, собственост на предприятието, на което директор е Бедрос. Знаеш ли в момента къде е Ели? Тя седи на любимото й легло, което е с покривка на жълти и червени ромбчета…
Отново погледнах Мича. Някаква сянка на доверие се мярна на лицето й.
– А знаеш ли какво ми казва сега? Колената ти са болни от ревматизма. Можеш да ги излекуваш, като пиеш отвара от здравец, до реката. Ама не от тоя, който го грее слънцето, а от сенчестия…
Сенките на недоверие изчезнаха от лицето на Мича. Тя стана нетърпелива.
Пророчицата продължи:
– Тя ми казва, че е много добре, учи медицина, но не като нашата, а много по-силна и точна. И още да чуеш. Сега е облегната на парапета на моста над реката. Този, дето е площадът с паметника на Гоце Делчев.
Мича се взря, сякаш виждаше дъщеря си и искаше да разговаря с нея. Мария продължи:
– А сега е при нейния гроб. Седи и почива. Казва да посадите бял трендафил близо до сърцето. И още, когато идвате там, особено на Задушница, да не носите нищо друго освен хляб, вино и жито! Нищо друго… И последно! Казва: „Носиш много черни дрехи. Аз съм добре. Не тъгувай толкова за мене. Носи по-светло!”
С това нашата среща почти завърши. Погледнах отново Мича. Сякаш камък беше паднал от сърцето й. Лицето й стана някак светло и доверчиво. А аз бях доволен, че повярва на Мария – жената, която успокояваше натъжените и ги подпомагаше, колкото може…
Ето още един случай, който някой може да нарече куриозен.
Пак предфестивален ден в Сандански. Закусвам си аз, когато телефонът иззвънява. Чувам гласа на Федя Яков:
– Митре /така се назовавахме/, тук сме, в Интерхотела. Ще дойдеш ли да видим дали можем да свършим една работа?
– Митре, тръгвам веднага!
Пристигам аз, а пред хотела петима – Федя, Евтим Евтимов, Романьола, Тончо Русев и Лили. Чакат.
– Митре, ти познаваш Мария Стоянова. Хайде да ни заведеш при нея да се запознаем. Става ли?
– Готово, Митре! Проблеми няма.
Тръгваме. На петдесетина метра от нас имаше закусвалня с маси на тротоара. Тончо седна на един стол и си поръча шкембе чорба. Попитахме го няма ли да дойде с нас, но той отговори, че не вярва на тези глупости. Ние продължихме пътя си. Пристигнахме при Мария. Тя ни посрещна приятелски, настанихме се и Мария започна с Евтим Евтимов:
– За тебе ми казват, че ще си умреш с любовната поезия. За тебе любовта е най-святото. Ти, Романьола, ще напредваш също в поезията и ще издаваш книги. А ти – обърна се към Лили – знам какво искаш. Искаш дете от Тончо. Пробвай до две години по естествен път и ако не може, тогава по ин витро.
Преди да продължи, Мария се замисли малко, а после се усмихна:
– Стояне, сега знаеш ли, че Тончо отиде отново да яде шкембе чорба, хареса му много. Той ти рече, че това, което аз казвам, са глупости. Предай му следното: В Бургас имат малка къща с външно стълбище с цветя и храсти от двете страни. Вътре, в антрето, има чешма. Семейството на брат му Иван живее в тази къща и Тончо от време на време отива там на гости. Брат му Иван е починал преди три години. Той е с черна коса, а Тончо е с руса. Знаеш ли какво каза Иван? Каза, когато Тончо отива в Бургас, да пие вода само от чашата с позлатен ръб. Разбра ли?…
Сбогувахме се с Мария и тръгнахме към хотела. Тончо все още беше на същата маса и почиваше. Поразговорих се с него:
– Защо не вярваш на това, което казва Мария? Слушай сега. Имате ли такава и такава /разказах му каква…/ къща в Бургас? Починалият ти брат Иван с черна коса ли беше?
Тончо започна да ме гледа стреснато и на свой ред запита:
– Ти откъде ги знаеш тези работи?
– Мария ми ги каза. Каза още да не си толкова невярващ! И знаеш ли какво й каза Иван – да пиеш вода само от чашата с позлатен ръб!
Не знам колко е повярвал Тончо, но при едно пътуване в Бургас беше взел въпросната чаша в София…

Стоян Харизанов

1 Comment

  1. Ивац Янков

    Здравейте, възможно ли е да се срещна с тази жена? Къде мога да я намеря и по кое време? Моля, свържете се с мен по имейл.

Leave a Reply