Протестите са логични, но още по-важно е да се мисли за бъдещето

Мнение

През последните десетина дни хора в София протестират и искат оставката на правителството. Подобни протести, макар и в доста по-малък мащаб, има и в някои други големи градове – Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Благоевград.
Протестите не са така масови, както бяха през зимата, но все пак всички – и управляващи, и политици, и народ – би трябвало да се съобразяват с тях. Изразен бе протест срещу назначаването на съмнителна личност за шеф на националната агенция по сигурността. Това бе едно наистина скандално решение. Протестира се срещу обвързването на политиците с т. нар. мафия, срещу задкулисни договорки и пр.
Хората имат пълно право да са недоволни и да изразяват своята гражданска позиция. В крайна сметка нали това е демокрацията.
В същото време трябва да се „чуе” и гласът на останалите граждани, на тези, които не участват в протестите. И те сигурно има от какво да са недоволни, но явно не смятат, че за всяко грешно действие трябва да се иска непременно оставка. Възмутително бе решението за шефския пост в агенцията, но то много скоро след това бе отменено. Планират се и мерки в изпълнение на исканията на хората от зимата, които всъщност и доведоха до предсрочните избори – за повишаване на майчинските, за постоянно осъвременяване на пенсиите, за задържане и дори за намаление, доколкото е възможно, на цената на тока и др.
Обществото като цяло явно все пак е наясно, че исканията не могат да станат действителност като с магическа пръчка. И с просто око се вижда, че икономиката е срината, не работи. Нали трябва да се създадат условия, за да заработи, да се привлекат външни инвеститори и т. н. В крайна сметка от там ще дойдат и евентуалните приходи, за да се подпомогнат, поне малко на първо време, най-бедните слоеве от населението. А те съвсем не са малко, даже се и увеличават.
И друго нещо – една правителствена оставка няма да е краят на света, но защо се иска буквално броени дни след като правителството започна работа? По неписано правило всеки кабинет има право на поне 100 дни в началото, за да се видят намеренията му и първите практически стъпки. В случая даже и 10 дни не се дадоха.
Това – едно. Другото е – какво ще променят едни нови избори след като буквално преди месец се състояха предишните. Кой знае какви промени едва ли ще настъпят. А и едва ли ще има време да се яви някой нов национален спасител, каквито бяха царят, Бойко Борисов… Изправени пред едни нови бързи избори без избор, хората едва ли ще гласуват дори и толкова, колкото на вота през май /когато само около половината от тях отидоха до урните/.
При всички случаи ще трябват още няколко месеца, а и след това едва ли ще има политическа стабилност. Оттам – и икономическа, и социална, и пр. Хората – и протестиращите, и другите /които, естествено, са много повече/, търсят справедливост, но едва ли ще я постигнат при това положение.
Въпросът опира до морал, но и до възможност да се намерят най-верните икономически и законодателни лостове, за да се повиши отчайващо ниският сега стандарт на живот на мнозинството граждани.
Много са исканията за промяна на изборния кодекс. И с право. Промените явно са наложителни. Но те трябва добре да се обмислят. За да не се получат почти същите резултати. Плюс изгубеното време.

Стоян Петров