Публично обсъждане или публично представяне?

Такъв въпрос си зададох след публичната дискусия за бюджета, преминала бурно, но най-вероятно без последици. Както всеки път, и сега беше отговорено на всички въпроси, зададени от хората, макар няколкото конфузни ситуации, когато неудобният отговор се казваше с половин уста. Зададеният от д-р Панев въпрос за необяснимо скъпия тротоар по ул. “Отец Паисий“ така и остана без отговор. На следващия му въпрос за цените на спортни площадки от порядъка на 204-205 хил. лв. имаше твърде интересен отговор. Призна се чистосърдечно, че такава е била изчислената стойност за спортни площадки в 2 училища, а на другите 3 са определени същите средства от 204-205 хил. лв. Но някъде се налагат ремонти на целият двор (асфалтиране), както ми спомена учител в „Хр. Максимов“. На друго място може да не се наложи. Отговорът беше, че „ремонтът може да струва и 100 хил. лв.“… Но се определя двойна цена, за да е сигурно, че ще стигнат парите – аз така го разбирам.
Но разбирам и нещо друго. Когато управляващите имат на разположение толкова пари, дори да няма нужда, те ще намерят начин да ги вложат, може би за много по-скъпи материали, повече екстри и т. н.
Ако при всички проекти е подходено така – да се презапасим, за да няма после анекс на договора и искане на допълнителни средства… Трябва много стриктен граждански контрол, какъвто липсва.
Моят въпрос беше защо въпреки писмото от 2012 г. на Министерството на околната среда и водите за възстановяване на прагове и стена на р. Искър, вече 5 години не се предприема нищо. Няма нищо по-нормално и честно от това парите за възстановяването да бъдат дадени от „ГБС” – фирмата, която унищожи за десетилетия напред коритото на реката. Освен това от „ГБС” са спечелили от хилядите кубици инертен материал, загърбвайки предписанията на Дунавска дирекция по водите „да се копае само там, където има наслагвания и образувани острови над нивото на речното корито“.
Оставям настрана факта, че част от тогавашното общинско ръководство и Общински съвет и сега са в управлението и носят вина за това състояние на реката. На въпроса ми бе отговорено лаконично: „Ще търсим средства“. От кого? Ако се кандидатства по европейски програми, което е неморално (да искаме пари за пакости, които сме си направили самите ние), не се знае дали ще „пробием”. Ако се заделят пари от общинския бюджет, пак не е редно – да плащаме всички, докато някои се облагодетелстват. Стигам до заключението, че не ни е удобно да дръзнем да споменем пред почетния ни съгражданин г-н Симеон Пешов да оправи погрома, който извършиха негови хора.
Е, щом на някои им е неудобно, ние с подписка от гражданите ще поискаме финансиране, повтарям – само финансиране от „ГБС”, защото се видя тяхната работа при направата на прага под железния мост; другият над него пък е направен от бетон и изкривен. В по-бедни години, без сегашната техника, се е работило много по-качествено от войниците. Дяланите камъни с отвор по средата и сглобка бяха като един ансамбъл със стената, направена от същите гранитни камъни. На местата, където бе „възстановена“ стената, се нахвърляха кръгли камъни от речното корито и това стои като кръпка. Тези места трябва да бъдат съборени и направени както си е било. Много от дяланите гранитни камъни останаха по дъното на реката и вече са затрупани с пясък и тиня.
При моста срещу бившата фабрика „Самоковска комуна“ камъните от разбитата стена, откъдето излизаха камионите на „ГБС”, стояха няколко години, докато предприемчиви хора ги прибраха за частни нужди. Това, за съжаление, се допусна от нашата управа, заета с направа на фонтани и други неща като градинки, за които не мога да си кривя душата и да кажа, че не са красиви. Но трябваше да помислим и за тази красива даденост от природата, която унищожихме!

Благовест Коларов
/Б. Р. Публикуваме мнението с известни съкращения/

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*