История, Култура, Новини

Първата българска художничка е дъшеря на самоковеца Захарий Круша

Дъщерята на известния възрожденски деятел Захарий Круша – Олга, е първата известна жена, дръзнала да се подпише като художник у нас през далечната 1882 г., само няколко години след Освобождението. С нейния подпис се слага началото на изобразителното светско изкуство в страната ни.
Тя е родена в Самоков през 1860 г. в многолюдното семейство на Захарий Круша, който губи няколко от децата си още като бебета. Олга получава образованието си в Москва. До наши дни е достигнала само една нейна рисунка, която респектира с майсторското си изпълнение.
Рисунката „Портрет на момиче” е показана за първи път на изложбата „Свободният избор. Първите жени художнички 1878-1912” в София. За автора не е известно нищо, освен неговото име, изписано върху рисунката – „Ол. Крушева 1882 г.”. По следите на тайнствения художник тръгва изкуствоведът и историк д-р Пламен Петров, който в момента е директор на Художествената галерия в Казанлък. Той прави почти детективско разследване, за да открие кой е автор на творбата и факти за живота му.
По това време д-р Петров е част от екипа на Софийската градска художествена галерия. Една от първите задачи, която му е възложена, е да обследва рисунката, съхранявана от десетилетия в колекцията на институцията. Става дума за женски портрет, изключително изящен, фин, който прилича по-скоро на литография. Опитът на изследователя да разбере коя е ръката, подписала този изящен дамски портрет, го отвежда до Санк Петербург, Москва и Италия. В своето изследване д-р Петров стига до големия български възрожденец Захарий Иконом Круша. Името му е свързано с историята на Враца, Самоков, Софийската епархия.
Захарий Круша е ученик на Неофит Рилски. Ползвал е гръцки език. Бил е един от преводачите по това време не само от гръцки, а и от немски език. До този момент не се знае почти нищо за личния живот на Захарий Круша. Изследователят д-р Петров проучва архивни документи, посещава Самоков и успява да възстанови житейския път на възрожденеца. Така става ясно, че Захарий Круша не е имал само двама сина, както се смятало, а много повече деца, и едно от тях е Олга.
Тя има редкия шанс, благодарение на ходатайствата на баща си пред Найден Геров и Марин Дринов, да отиде да учи в Русия. През 1872 г. заминава за Москва. Попада в среда, в която придобива знания, които не е имало как да получи към онзи момент в неосвободена все още България. По това време се съграждат музейни институции в Москва, тече доста активен в културно отношение живот. Олга попада в девически манастир при игумения Антония, която го развива като образователен център. В него освен музика се учат ръкоделие, танци и рисуване.
Вероятно там Олга получава първите си уроци по изобразително изкуство. По-късно има възможност да постъпи като ученичка в известното девическо Мариинско училище. В него българката изучава както традиционни дисциплини, така и физика, немски и френски език, музика, танци. Неин учител по рисуване е Николай Иванович Жерен, наследник на френска художническа фамилия. При него българката получава основното си художествено образование. Тя се дипломира през 1879 г.
Малко преди да се прибере в България пише на баща си, който тогава е застаряващ и едва свързва двата края. Олга му поставя условия. Иска пари, с които да купи от Русия материали за рисуване и да стане учител в освободената само преди една годна от турско робство България. Уверява баща си, че ако не й изпрати пари за помогала, няма да се прибере в родината. С благодетелство на приятели, и преди всичко на Марин Дринов, Захарий Круша успява да намери средства и да върне дъщеря си в България, отбелязва д-р Пламен Петров в своя изследователски труд „Случаят Олга Круша”.
Така в началото на 1880 г. Олга пристига от Русия у нас. В края на същата година баща й умира, сломен от мъка, поради ранната смърт на един от синовете си. Отново с ходатайства Олга успява да стане учителка в Първа девическа гимназия в София. Там московската възпитаничка се запознава с видни дами от сформиращия се млад български елит.
Работата в училището и грижите за по-малката й сестра поглъщат голяма част от времето на младата жена. Вечерите на усамотение Олга посвещава на рисуване. Така ще създаде и единствената известна ни днес нейна рисунка „Портрет на момиче”, пише в своето изследване д-р Петров. А кое е момичето от портрета – този въпрос остава загадка и до днес. Категорично е обаче мнението, че името на Олга Круша трябва да бъде споменавано в Деня на народните будители – 1 ноември, наравно с всички български просветтели.

Даринка Николова
В. „Минаха години”, бр. 46, 8 ноември 2021 г.

Leave a Reply