История, Новини, Статии, коментари

Първата елхичка и първата книжка в моя живот

Минаваха последните дни на декември 1943 г. Коледа тогава се празнуваше на 7, 8 и 9 януари. Аз бях ученичка в първо отделение /първи клас/. Зимната ваканция на учениците започваше от Нова година и приключваше два дни след Коледа.
В последните учебни дни някои от нашите съученички, които бяха деца на богати родители, се събираха на групички и коментираха как ще си украсят коледните елхи, какви подаръци ще им донесе Дядо Коледа. Ние с моята приятелка Любка бяхме деца на бедни родители, които едва успяваха да отделят пари за учебници, тетрадки и други помагала. За играчки за коледната елха или за коледни подаръци можехме само да мечтаем.
През първите дни на коледната ваканция помагах на майка ми, която беше плетачка и пред празниците имаше повече работа. От домашна вълна хората изпридаха прежди, от които майка ми плетеше красиви дрехи за празниците.
Един ден, както намотавах прежда, ми хрумна идеята с Любка сами да си направим някои неща, с които да си украсим елха. Вечерта споделих с Любка идеята, тя с радост я прие и още на следващия ден започнахме да действаме. Чичо Лозан, бащата на Любка, ни донесе от гората едно красиво борче, изработи му подложка и го постави в голямата стая на тяхната къща. Уговорихме се с Любка всеки ден по един-два часа да изработваме предмети за украса на елхата, за да мога да помагам и на майка.
От червените и сините корици на изписани тетрадки с помощта на кашица от брашно и вода вместо лепило направихме оригинални кошнички. В тях вместо бонбони поставихме лешници. С водните бои на батко боядисахме бронзови орехи и борови шишарки. Вместо лъскави топки закичихме червени и жълти ябълки. От хлебно тесто баба ни направи сполучливи пиленца – гургулички, изпекохме ги и когато ги поставихме върху зелените клончета на елхата, те сякаш оживяха и заприличаха на истински гълъбчета.
Памука заместихме с парченца бяла развлачена вълна. Изпукахме пуканки, нанизахме ги на бял конец и гирляндите бяха готови. От парафина, с който обработвахме преждата преди плетене, майка ни направи красиви бели свещички. С част от парите, които тя получи за изработката на дрехи, ни купи една много красива картичка с Дядо Коледа, която поставихме на върха на елхичката.
В навечерието на Бъдни вечер елхата ни беше готова и ние се радвахме от сърце. Аз с мъка си тръгнах за традиционната семейна вечеря.
През нощта по традиция в Долна баня обикаляха коледари. В къщите, където имаше деца, те оставяха пред вратата по едно пакетче бонбони „Детска радост” – дребни топчета с различен цвят.
За съжаление Дядо Коледа не ни беше оставил други подаръци под елхата, но въпреки това ние с Любка бяхме много щастливи. Аз още от сутринта бях у тях, гледахме с възторг нашата елхичка, запалихме свещичките, рецитирахме стихове, пяхме песни.
Следобед, когато се прибрах вкъщи, ми дойде на гости Светла, моя приятелка. Тя ми донесе книжка със стихове от Веса Паспалеева. Корицата беше красиво оцветена с едно засмяно момченце в шопска носия. Аз бях толкова приятно изненадана, че с тичане стигнах до къщата на Светла и със сълзи от радост благодарих на кака Надя, сестра на Светла. Тя беше ученичка в София и бе отделила от паричките за храна, за да ни купи книжки.
Малко ми беше мъчно, че Любка си няма книжка, затова я занесох у тях и й предложих тя първа да я прочете.
Толкова бях радостна за първата ми елха и първата ми книжка в живота, че като срещнех някоя съседка, след като я поздравявах с „Весела Коледа”, веднага се хвалех, че ние с Любка си имаме красива елхичка, а пък аз си имам и нова книжка.
През следващите години много елхички украсих за мен, за моите деца и внук. Имаше по тях красиви украшения, понякога Дядо Коледа, а по-късно и Дядо Мраз ми донасяше красиви и скъпи подаръци, но никога не можах да изпитам това вълнение, тази радост, както тогава, на Коледа през 1944 г., когато украсявах първата елхичка и четях първата книжка в живота си. Но както казват хората: „Всичко с времето си”.
Желая от сърце на предстоящите празници да няма нито едно дете без елха и подарък от Дядо Коледа!

Виолета Даскалова

Leave a Reply