Култура, Новини

Първа изложба на Радослав Генев в София

Познавам Радослав Генев от дете. Често идваше с майка си в павилиона за вестници. Не съм и подозирала какъв заряд се е криел у него. И сега, когато на 13 март посетих в София третата му самостоятелна изложба, останах много приятно изненадана от всичките негови картини. Те бяха изложени в трите зали на галерия „Финес” на ул. „Христо Белчев” – в самото сърце на столицата.
Още с влизането творбите – графики, пастелна живопис, маслени бои – ме грабнаха с цветовото си излъчване. Спирах се пред всяка, а те все повече ме удивляваха с майсторското полагане на цветовете и тегленето на линиите.
Общо 51 платна – пейзажи от Италия, Холандия, както и от Самоков.
Радослав явно е наследил таланта от дядо си – известния художник Слави Генев. Дял за израстването на младия творец има и баща му Гено Генев, познат като дългогодишен стопанин на Графичната база в Самоков.
„Рисувам от 4-годишен – и графики, и живопис, но повече се отдавам на работата с пастел. Първата си изложба направих по покана на кмета на гр. Сандански през 2009 г. През 2011 г. наредих втората си изложба в Самоков. През октомври бях в Италия. Спечелих втора награда „Пикасо в България” за малки графични форми, връчиха ми я в Испанското посолство. През февруари завърших магистратура и спечелих конкурс на културен център „Сите дез арт Париж”, в близките дни заминавам за два месеца във Франция”, разказа младият художник.
Пожелах му следващата четвърта самостоятелна изложба да подреди в Париж.
Проф. Аксиния Джурова, която малко по-късно откри самата изложба, сподели: „Следя Ради от малък. Първата ми книга бе посветена на Крискарец, втората написах за дядото на Ради – Слави Генев. Много добри семейни приятели сме. Често ходех при Гено в Графичната база. Радослав е наследил таланта на дядо си, а графиката е изучил при един от най-добрите ни графици – Димо Колибаров. Най-любопитното в случая е, че Ради събира Италия, Холандия и Самоков в едно. Всичките му картини са силни, но на първо място слагам графиките. Те са много истински, чисти, неузнаваеми от новите компютърни технологии. Искрено се радвам, че има приемственост между поколенията.”
Докато екип от Националната телевизия снимаше картини и хора за своето „Предаване за хора с увреждания”, успях да се срещна и с Николай Майсторов, професор в Нов български университет, носител на наградата „Захарий Зограф”: „От 1982 г. се познаваме с бащата на Ради. Самият Ради е създал великолепни графики. Пастелната му живопис е на много високо ниво. Пожелавам на Ради успех и много силен характер, за да може да се развива. Сигурен съм, че тепърва ще се издига!”
Сред присъстващите бяха и младите художници Йона Тукусер, Николай Янакиев и Йонко–Иван (последният така се представи; поясни, че живее в САЩ и е дошъл специално за изложбата).
Между посетителите зърнах и мъж, поразително приличащ на Владимир Димитров–Майстора. Светлин Германов обясни, че има доста картини – главно портрети, но че през повечето време е модел на ученици и студенти от Художествената гимназия и НБУ.
Сърдечни поздрави и пожелания за нови творчески успехи отправи към Ради от името на Община Самоков при откриването на изложбата председателката на местния парламент Ирена Коцева.
Младият творец получи и друг поздравителни адреси и цветя.
Людмила Караиванова, главен експерт „Образование” в Сандански, развълнува всички с изказването си: „Готови сме винаги да приемем в града ни това талантливо момче, защото знаем, че то няма да спре дотук и ще продължи напред и нагоре. Затова му връчваме този „папирус” и пачето перо, с което да рисува своите графики. Бутилката с вино и лозовите пръчки са дар за здраве и както лозата дава плод, така и неговият талант да е много плодоносен!”

Димитрина Божилова

Leave a Reply