Живот, Новини, Туризъм, Читателски, Шарен свят

Пътуване до фараоните – част II

Поне веднъж в живота си мюсюлманите трябва да посетят тези свети места и да се поклонят пред тях. В такъв случай върху главите им се изсипва цялата благодат, която Аллах е в състояние да въздаде на “правоверните” в този и следващия живот след смъртта.
Осведомявам се за техническата и финансовата страна на въпроса. Оказва се, че за египтяните, които са мюсюлмани 87 % или 70 млн. души, най-евтиното пътуване с автобус и т. н. струва 25 хил. египетски лири, т. е. над 3000 евро. Много малък процент от тях обаче могат да си го позволят. Често спестяват цял живот и се лишават от облекло и достатъчно храна, за да осигурят парите, необходими за пътуване. Ако не успеят, Аллах им прощава, защото ги е наблюдавал как спестяват през целия си живот, но не успяват да извършат пътуването поради бедност. На неверници е забранено да посещават Мека и Медина.
Въздъхвам с облекчение пред Аладин Осман и му заявявам, че вместо до техните свети мести с Надя ще си направим екскурзия до Австралия, Нова Зеландия или Полинезия. Ние сме с нея граждани на света, макар и неверници, според исляма. Той заявява, че е гражданин на Африка и Арабския полуостров, като се смее заедно с мен…
Научавам от Аладин, че срещу 91 евро на човек, в рамките на едно денонощие, можем да видим Кайро, Сфинкса и комплекса от пирамидите на Хеопс, Чекрен и Микеринос. Друга екскурзия за 81 евро и с времетраене 20 часа може да се направи до Луксор, Мемфис, колосите на Мемнон, Долината на кралете, храма на Хатшепсут и т. н.
Предлага се също така с мощен джип сафари в пустиня с посещение на бедуини, обиколка на гр. Хургада с обяд и посещение на морски музей, 1,30 ч. разходка с тримаран със стъклено дъно в заливите близо до нас, 45-минутна разходка с подводна лодка сред коралови рифове и т. н. Стига човек да поиска, срещу определена цена може да се види за час и насаме с Клеопатра, египетската царица…
На бутилка “Джони Уокър” и при 18 градуса на терасата вечерта правим “оперативка” пред апартамента на Таня и Цецка. Обсъждаме всичко донесено от моето разузнаване, шеги и каламбури всеки от нас ръси и слуша от другите в изобилие…
Решаваме да отидем и четиримата на екскурзия до Луксор. Надя, Таня и аз – на обиколката в гр. Хургада. Предвид дългия път до Кайро /над 400 км/, за пирамидите и Сфинкса мераклии оставаме само Таня и аз. Освен тези пътувания планираме четиримата заедно още едно. До Ел Гоуна, на 50 км от гр. Хургада, също така на брега на Червено море. Там ще се срещнем с наши приятели от Берлин – Карин и Ахам. От месец са там, а на 18 февруари летят обратно. И двамата са пенсионери, които само два или три месеца в годината са в Берлин, обикновено по Коледа. Навсякъде по света им е евтино, здрави са и затова оптимизмът им да пътешестват не увяхва. Запознахме се с тях на Тенерифе и чат-пат се виждаме тук и там – я на Корсика, я в Сардиния, я на Мадейра…
“Оперативката” се получи точно на връх Антоновден. Обаждам се по мобилния телефон и честитя имения ден на инж. Тони Маждраков от София, на Антоанета Бармова от Самоков и на Антоанета Валявичарска – Миттика от Торино, Италия. Пием по още едно за тяхно здраве и отиваме на вечеря в ресторанта. Там ни очакват шведска маса и ядене до безсъзнание.
х х х
В следващите два дни сновем с Таня, Цецка и Надето между брега на Червено море и нашата вила в комплекса. Между басейни на ресторанти, от барче на барче и от магазинче на магазинче. Работно време – 24 часа на денонощие. Слънчевото небе над нас гъмжи от отлитащи и долитащи самолети на повече от дузина руски туристически фирми. Денем и нощем, през промеждутък от половин час, каца или излита някакъв самолет.
Българите в комплекса сме само ние. Тук има и едно австрийско семейство, едно норвежко, едно немско, две шведски, а останалите са руснаци от Санкт Петербург или Москва. Над 800 руснаци има само в хотела ни! Колко ли са били на брой по крайбрежието на гр. Хургада с неговите 340 хотела и 49 хил. легла? А в цял Египет?
Магазините са със задължителен надпис на руски и само тук или там се виждат арабските йероглифи. Целият обслужващ персонал от комплекса говори без акцент руски. Руски говори задължително всеки, след това идват английски, немски и френски. Тези езици владееха само хората от рецепцията, колкото да регистрират новодошлия турист. Нередности, кражби, злоупотреби не се случват в хотелите, защото всякакви провинения се наказват безмилостно.
Посещаваме ред по ред няколко магазина, цялата група заедно. Продавачите питат: “Откуда вы?” или пък “From?”. Кажеш ли “Alemania”, ти е направо спукана работата. Цените скачат десетократно, защото германец не се пазари, а купува, ако хареса съответното сувенирче. Германците са наясно с хитрините на дребно и ако купят нещо, повечето е от съжаление /нямам предвид източните германци от бившата ГДР/.
Купуваме сувенири – кърпи за глава и тяло, “картини” с древноегипетски мотиви, лечебни мазила, есенции и парфюми. Есенция от сандалово дърво, жужуба, къна за коса /хана/, чай от хибискус и много други непознати за нас мазила и есенции ни ги предлагат скъпи и прескъпи…
Започваме пазарлък на руски, помежду си обменяме български думи и с много голям зор и търпение сваляме цените 3 до 4 пъти. Впоследствие се оказва, че са били пак доста високи. След връщането обратно в Мюнхен влизам в интернет и установявам, че всички закупени от нас “скъпи ценности” могат да ни бъдат доставени вкъщи на половин цена от тази, която заплатихме там. Липсват обаче театърът и емоциите, които се разиграват по време на пазарлъка…
Жена ми например харесва “копринен” шал. Посочва едно парцалче, за което е ясно, че няма да издържи без глобални промени дори едно пране и пита каква е цената. “100 египетски лири” е незабавният отговор /13 евро и нещо/. Аз заявявам: “20 лири!” Отсреща се чува: “80!” Дръпвам Надето да си тръгваме и продавачът с изражение на лицето, сякаш си реже вените, казва: “50!” Следва страшна тирада колко безценни и уникални са сувенирите в магазинчето и след нови 15 минути се споразумяваме за 35 лири. Реалната цена на предлаганото парцалче е 10 лири, но в края на краищата продавачът плаща наем за магазина, храни деца, родители, най-вероятно две-три жени… “Какво да се прави?” – от Чернишевски. “Что делать?”…
х х х
Удари часът на пътуването до Кайро и пирамидите. След вечеря в другия ресторант /за разнообразие ги редуваме/ се запасяваме с Таня с минерална вода. Получаваме на рецепцията пакетите със закуска за сутринта на другия ден. В 23 ч. Цецка и Надето ни изпращат до площадката пред хотела, където се качваме в голям автобус с климатик. Започва пътуване през Хургада от хотел на хотел, където събираме всички останали кандидати за тази екскурзия. Рейсът се пълни само до половина, така че всеки от нас разполага с по две седалки, на които да се опъне удобно.

Край на втора част

Leave a Reply