Култура, Новини

Радостина Доганова: “С промяната на облика на Голямата чешма достигнахме до много самоковци”

Радостина Доганова, художник и инициатор на симпозиум, пред „Приятел”

Навярно сте забелязали, че Голямата чешма придоби нов облик през последните дни. Много граждани, всеки с различно мнение по преобразяването на Чешмата, се обадиха в редакцията, за да се поинтересуват чие дело са сините ленти, спускащи се от покрива на този паметник на културата. Проектът е дело на Христо Гелов, участник в провелия се от 6 до 14 август в града ни международен симпозиум и пленер по живопис и скулптура „Самоков – 2015”. Днес, 14 август, петък, от 18.30 ч. в Градската художествена галерия „Проф. Васил Захариев” участниците в изявата ще представят на изложба свои творби, сътворени по време на пленера. Инициатор на интересната културна изява е Радостина Доганова, която живее и твори в Братислава /Словакия/, но отдавна е свързана с нашия град.

– Здравейте, г-жо Доганова! Защо решихте да организирате симпозиума точно в Самоков?
– Свързана съм с този град по семейни причини, тук съм омъжена. Дойдох преди 20 години и тогава за пръв път се запознах със Самоков, с неговите исторически паметници, с културата и традициите и си спомням, че бях много впечатлена.
Сега живея в Братислава, но всяко лято си идвам в България и в Самоков. Тук прекарвам известно време – имам малко ателие, в което творя, когато ми остане свободно време. Атмосферата тук ми е позната, но и същевременно ми се искаше да покажа на моите колеги от чужбина нещо, което е българско, наше, и да предизвикам у тях интерес да научат повече за българската история и да влязат в една друга естетическа среда.
– Това ли е вашето послание към художниците от седем държави? И какво искате да ни кажете чрез тях на нас?
– Главната идея беше всеки по своя начин да разкаже за Самоков. Първите два дни разгледахме града – Женския метох, Историческия музей, Художествената галерия, Голямата чешма, Джамията, Синагогата. За колегите ми това бе много интересно преживяване. На следващия ден отидохме на Маркуджиците, където усетиха пространството и обемите, които винаги са ме зареждали с енергия. Наистина бяха много впечатлени от видяното. След това, вече пълни с енергия, дойдохме в Доспевската къща, позната като Зографска, и започнахме да творим.
Иначе всеки има лично послание и всеки споделя това, което го вълнува от видяното, съчетано и с неговия предишен опит като творец, разбира се. Целта на това събитие е да се съберем художници, които са много различни, и заедно всеки по своя начин да създадем по нещо точно тук и в този момент, да осъществим своите планове и да коментираме видяното всеки със своя стил и своето светоусещане.
– Успя ли според вас пленерът да постигне своята цел?
– Аз лично се чувствам удовлетворена. Симпозиумът е като жив организъм – той се ражда и се развива по свой собствен път, така че човек никога не знае предварително какви ще бъдат крайните резултати. Но сега вече, като виждам постепенно нарисуваните картини, имаме и една скулптура от камък, се чувствам удовлетворена от това, че за толкова кратко време успяхме да създадем тези неща. С нетърпение чакам да подредим изложбата в Художествената галерия, за да видим как нашите пленерни произведения, направени сред природата, в градината на тази прекрасна къща, ще застанат в галерийна среда.
– Може би най-видимият за обикновения самоковец резултат от работата на участващите в симпозиума творци е временното преобразуване на един от символите на града – Голямата чешма, в Къща на водата. Кое е вдъхновило автора на този проект Христо Гелов и какво иска да ни подскаже той?
– Това е интересен проект, който Христо ни представи преди два месеца. Този проект предизвика много голям интерес сред гражданите на Самоков, защото се докосваме до един символ на града, който всички познават. Променихме този паметник, сложихме му друга естетическа визия с материал, малко чужд за тази среда, но който според мен много добре се вписа в нея. Според Христо тези сини ленти, които се спускат, оформят един монумент – много лек, много ефирен и елегантен, и подсказват една движеща се синя струя вода, която се спуска от покрива…
– Смятате ли, че пленерът би могъл да се превърне в традиция, тъй като, както вие самата казахте, си идвате всяко лято в България? Виждате ли подобно развитие на този „жив организъм”, както се изразихте? Ще порасне ли той догодина?
– Надявам се да има пленер и догодина и да има интерес от колегите, за да дойдат и да работим заедно. Дали ще се превърне в традиция зависи от всички нас. Още в самото начало казах, че не бих искала този форум да бъде събитие на Общината, на Радостина Доганова или на колектив от художници – бих искала това да бъде едно широко отворено събитие към хората от града, така че те да знаят за него и да го приемат като такова, т. е. едно временно творчество преобразяване, една творческа инвазия в града.

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply