Радуилски групи се изявиха на фолклорния фестивал „Пауталия” в Кюстендил

Две групи от Радуил участваха в традиционния международен фолклорен фестивал „Пауталия 2018”.
В кюстендилското читалище „Братство” цели три дни пред погледите на 12-членното жури се изявяваха състави от България, Македония и Сърбия – общо около 3000 певци, музиканти, танцьори. Председатели на журито бяха доц. д-р Георги Петков, композитор, диригент и преподавател, и д-р Маргарита Кръстева, университетски преподавател, консултант и хореограф. Член на журито беше и народната певица Олга Борисова, солистка на „Мистерия на българските гласове”, почетен гражданин на Кюстендил.
Програмата и през трите дни бе много наситена с песни и танци от различни региони на страната – Кюстендилска, Благоевградска, Пернишка, Софийска, Ловешка, Варненска и други области. Хората с автентичните носии и песни бяха скътали в сърцата си обич към родния фолклор.
Своето изкуство показаха и женската фолклорна група „Детелина” към читалище „Христо Ботев” в Радуил, и игрохорците от „Ибърски ритми”, изявили се с „Шопска сюита”. Като представители на Самоковска община радуилските самодейци се представиха достойно. Към тях се присъединиха и участничките в трио „Славей” от Марица.
Не само възрастни самодейци, но и много малчугани и младежи извиха прекрасни гласове и това бе показателно – фолклорът ни няма да умре, докато има хора, които да предават славното ни минало на днешните и бъдещите поколения. Прекрасни впечатления оставиха младите таланти от Националното училище по изкуствата във Варна, Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София, Неделното училище към храм „Св. Георги” в Сандански. Като песни на чучулиги и славеи се понесоха звънките им гласове в залата…
А ето ни и на Хисарлъка – хълмът над Кюстендил с древното име Пауталия. От тук, от птичи поглед, се разкрива красотата на този град и ние с удоволствие се радваме на него и на крепостта, която векове пазела Кюстендил от нашественици.
Късноантичната и средновековна крепост Хисарлъка е изградена в края на 4-и началото на 5 в. Върши своите важни функции по времето на Първото и Второто българско царство и е разрушена от османските завоеватели. Има форма на неправилен многоъгълник с размери 117:175 метра и площ около 2 хектара, защитена е с 14 кули и много обществени и жилищни сгради. Главната порта е на източната страна. Акрополът на античния Пауталия и средновековния Велбъжд е от най-значимите крепости в страната ни. Този национален паметник на културата е реставриран с подкрепата на Европейския съюз по програма ФАР.
След обиколката на крепостните стени, сред които и младоженци увенчаха любовта си със заветното „да”, разгледахме и още едно интересно място – зоопарка.
Тръгнахме си удовлетворени от посещението в този древен и красив град, заредил ни с положителна енергия. Затова и в автобуса на връщане песните нямаха край.

Димитрина Божилова