Култура, Новини

Радуил гостува на Микрево или много красиви мигове в един ден

Сняг, виелица, мъгла, но те не плашат радуилки и макар и поизмръзнали, те тръгват на дълъг път за село Микрево, община Струмяни, в района на Сандански. Там от два дни вече се провежда 11-ият международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува”.
Първият подобен фестивал е през 2004 г. и веднага се превръща в празник на танцовото, певческото и музикалното изкуство на самодейните състави не само от България, но и от чужбина. И така всяка година от тогава сцената в Микрево се изпълва с хора, сродени с красотата на фолклора. Всички – и домакини, и гости, се наслаждават на младостта, на пъстротата на носиите, на темперамента на игрохорците и майсторството на музикантите.
Тази година фестивалният огън лумна, за да освети спектакъла „От огъня – огън” – с много песни и танци, възпяващи този огън, който гори в сърцата на изпълнителите от България и чужбина.
Пристигаме в селото от община Струмяни, която обхваща 21 села и се е кротнала в полите на Пирин и Малешевската планина. Дели ги река Струма. Природната красота на този район е неповторима. В Микрево се пази базилика, втора в света като архитектурно решение. Редки видове растения, скулптурен парк, хотелски комплекс, наблизо е и арт център „Илинденци” над едноименното село, където се организират симпозиуми по скулптура и много други културни прояви. Има стари римски бани, археологически разкопки, красиви каменни образувания и още много други интересни неща.
Но ние сме тук заради фестивала. Докато ни дойде ред за сцената, разглеждаме картините, с които са украсени фоайетата на читалището. Габриела Бергер, Мариета Конова, Аргир Манасиев, Димитър Петрински, Иван Русев са отразили в багри своите виждания и фантазии. Цветовете на есента огряват сцената с огромните букети от хризантеми. Но още по-впечатляващи, още по-красиви и грабващи окото са носиите на стотиците самодейци от Церово, Дупница, Самораново, Джерман, Баня, Костинброд, Ихтиман, Челопеч, Кюстендил, Дреновец, Разград, Бистрица, Несебър, Бреница, Делчево /Македония/ и др.
С репертоар от автентични песни се представя женската фолклорна група „Здравец” от Радуил. След нея в съпровод на Васил Сотиров с весели хороводни песни се изявява и женската фолклорна група „Детелина”. Програмата на радуилското читалище „Христо Ботев” завършват с темпераментни танци дамите от „Ибърски ритми”.
Оригинален ритуал „Сватба” представят самодейците от Змейчани. Родопчаните пеят, рецитират, играят истински и завършват с думите „Хлябът е живот, а медът – благата дума”. Колко са прави! Ако всички си помагаме с хляба, а разговаряме само с добри думи, ще живеем дълго, сговорно и приятно.
Като всеки фестивал и този си имаше жури с нелеката задача да определи кой ще заслужи голямата награда „Жар птица”, „Орфеевите арфи” по категории и „Българската роза”. Председателят проф. Константин Динчев и членовете Валери Динчев, Кирил Апостолов, Кирил Бельов и Румяна Хаджиева са на мнение, че почти всички състави се представят много добре, но все пак сред добрите има най-добри. И участниците в журито като мен най-много се радват на детските и младежките състави, защото в тях ни е надеждата да се запазят родните традиции и фолклор.
И на отиване, и на връщане певците и от двата радуилски състава не спряха да пеят, а пък танцьорките виха и тропаха хоро между седалките. Но най-интересното беше накрая, когато танцьорките се изсипаха неочаквано в ресторант „Искър” на хотел „Рила” в Боровец. Там тяхната колежка Поли беше красива младоженка. Младото семейство Павлина и Георги Петрови от Радуил остана изключително приятно изненадано от прекрасното изпълнение на танцьорките. После в хората се включиха и младоженците, и други сватбари. Емоции, радостни сълзи, веселие и благопожелания за дълъг семеен живот завършиха този пълен с приятни мигове ден на самодейките от Радуил.

Димитрина Божилова

Leave a Reply