Кухня, Новини, Статии, коментари, Читателски

Размисли след една разходка

Топъл есенен ден е. Решаваме с приятелки да се разходим покрай р. Искър. Вървим нагоре. На едно място липсва камък от стената, малко по-нагоре – един или два реда от стената. Учудваме се къде ли може да са тези тежки дялани камъни. Кой ги е откраднал? Поглеждаме обаче в коритото на реката и ги виждаме на дъното. Спокойно, няма място за тревога…
Отминаваме мостчето. Радваме се на все още зелената трева и топлото слънце. Несутно стигаме до къщичката „Втора младост”. Тук „младежи” с мотика и копач подравняват терена. Виждаме, че засаждат борче.
Само на сто-двеста метра по-нагоре обаче се натъкваме на грозна гледка. Отляво няма и спомен от дървета. Поглеждаме надясно – броим: „Едно, две, три…” Стигаме до дванадесет и се отказваме. Къде са изчезнали борчетата? Не борчета – големи борове. Всичко е изсечено. Санитарна сеч? Няма кой да ни каже. Но вече не ни е така весело.
Решаваме вече да се връщаме. Говорим си за хората, построили стената, за ужаса от голямото наводнение през 1957 г., което помним. Неусетно стигаме до „Плажо”. „Помните ли, питам. В моето детство тук наистина имаше плаж, голям басейн, трамплин, кабинки, душове. Имаше и едно заведение, където се правеха страхотни кюфтета; какъв аромат се разнасяше наоколо – по-хубав от самите тях!…”
Отминаваме т. нар. ВИП квартал. Решаваме да напазаруваме, като съчетаем полезното с приятното. Влизаме в голям магазин. Взимам кошница – „голяма потребителска”, слагам в нея две кофички кисело мляко без консерванти, прибавям пакетче масло и салам. За днес стига толкова. Излизаме от магазина, като минаваме покрай ново райско кътче в града – това под „Била”. Толкова е красиво, така добре подредено, с нови пейки, осветление, дървета и малки, току-що посадени храсти. Дано самоковци оценят това бижу и не го стъпчат…
Прибирам се вкъщи. Изваждам покупките. Преди да ги сложа в хладилника решавам да видя етикета върху салама. Чета: „Е… Е… Е…” Започвам да заеквам. Какво ми става? По-надолу – антиоксидант, чер пипер, следват още много непознати наименования. Но къде е месото? Започвам отначало. А, свинско месо. Значи все пак има месо и то свинско. В бързината съм го отминала. Отминавам и многото „Е-та”, защото не искам да ги повтарям.
Прибирам салама в хладилника. Решавам да мина без него, все пак здравословното хранене е за предпочитане. Изваждам си туршия и хляб и сядам да вечерям. Леки пости на всички!

Венета Върбева

Leave a Reply