Разочарование

В тази тиха вечер сърцето ти се пръска на милион парчета и всяко от тях боли еднакво. В тази тиха вечер се сбогуваш с вярата си в приказки. Тихо приемаш, че принцове няма и че короните тежат, щом сами си ги слагаме.
В тъмното притискаш възглавницата си силно до тялото, за да спреш болката. Разбираш, че кървиш отвътре и е невъзможно да заглушиш вътрешните си писъци.
В тази вечер осъзнаваш, че за първи път се чувстваш сам и искаш да останеш такъв, притиснал възглавницата силно.
Заспиваш като дете, но никога не се събуждаш такова.

Ани Яворова
ученичка в ОПУ „Неофит Рилски”, 7 клас

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*