Новини, Статии, коментари, Читателски

Река Палакария – символ на живота и плодородието

В р. Палакария край Широки дол се хвърля по традиция и кръста навръх Богоявление

Палакария води началото си от южните склонове на Витоша. Няколко пенливи потока тръгват от вр. Купена /н. в. 2195 м/, от Сиви грамади, от Ярловски купен и Хайдушки скали. Стремително се спускат надолу, бълбукат по белите камънаци и се провират през буковите горички, пропълзяват смело по стръмните склонове на планината. Към тях в по-широкото се присъединяват няколко по-малки ручеи от вр. Дамян и от м. Смильо под вр. Големи рид. В подножието на Орлови скали се събират в общ поток. Той е началото на същинската Палакария, която от тук до вливането си в р. Искър изминава разстояние от около 40 км с дебит 1,82 куб. м/сек., прекосявайки цялото Палакарийско поле.
След началния голям наклон водите на реката навлизат в тясна клисура. Тук речното корито е с по-малък наклон и водите текат през гъста растителност от високи треви, бурени и ракитак. От дясно склоновете са отвесни и трудно проходими. Над левия бряг, покрит с млада букова гора, се извисяват страховитите Орлови скали, в подножието на които има много каменисти и песъкливи сипеи, където черната и червената боровинка са намерили условия и дават обилни плодове.
По средата на тази клисура има малък бент, който отклонява водите на реката по тунел под Балканското вододелно било към поречието на р. Струма. От Орлови скали се отваря широк кръгозор към всички посоки: на север и запад – към върховете на Витоша и долината на Струма, на запад и юг – към Верила и Рила. На изток от скалите има големи тревни пространства с много извори, малки потоци и сенчести места, служили някога за паша на големи стада дребен и едър рогат добитък. Сега само тук-таме се виждат руините на отколешни кошари. Пътеките се губят в буйна растителност, а пътищата са изровени от пороите. Тези планински склонове, хранели животни, които давали в миналото големи количества мляко и месо, днес пустеят.
От малкия бент надолу стръмните склонове на клисурата постепенно се раздалечават и реката навлиза в открита и почти равна местност. От гористите леви склонове излизат още няколко планински потока и увеличават пълноводието на реката. В тази част, до високия бент над с. Ярлово, има много речни наноси от дребен чакъл и пясък – свидетелство за пълноводието на реката по време на пролетното топене на снеговете и при поройни дъждове. По тези места години наред златотърсачи промиваха речните наноси, търсейки скъпоценния метал.
След Ярлово, при м. Лаго, част от водите на Палакария се отклоняват за местния рибарник и за напояване. След това реката излиза в равнината. Леглото й е плитко и тинесто, водата тече бавно и спокойно прави малки завои, лъкатуши ту на ляво, ту на дясно, търсейки най-лекия път. На много места се образуват малки вирове, островчета и заблатени терени, обрасли с върби, иви и тополи. През пролетното пълноводие водите на реката заливат големи площи от крайбрежието. По цялото си течение на много места реката е променяла своето корито, проявявайки непредсказуемия си характер.
До м. Попови егреци и манастира “Св. Георги” тя тече на юг, но бавно започва да се отклонява на изток. Най-влажни край реката са местностите Лаго – край Ярлово, Мокри ливади – край Ковачевци, Атомията – край Поповяне, Новите ливади – край Алино, Горни лаг – край Белчин, Каменица – край Рельово и др. Най-заблатените в миналото места край Белчин и Рельово след корекцията и почистването на речното корито вече не съществуват.
Овлажняването на Палакарийското поле се дължи и на многобройните притоци на реката, които идват от околните планини. Тези влажни места край реката са обиталища на много птици, а за белия щъркел са просто райски кътове. В края на лятото в местността южно от с. Поповяне се събират хиляди щъркели, преди да отлетят на юг. До скоро в р. Палакария е имало изобилие от риба, отделни екземпляри достигали до няколко килограма. По цялото крайбрежие водите на реката се използват и за напояване, особено през сухите месеци, което е гаранция за добра реколта.
След Райово и Широки дол Палакария прилича повече на бърза планинска река. През лятото на 1958 г., след неколкодневни проливни дъждове, тази на пръв поглед тиха и спокойна река беше събрала такава сила, че откъсна моста на пътя за София при Татарски брод /Мечката/.
Тази палавост на реката, способността й да бъде немирна, непредсказуема лудетина, определя и името й. За основа е послужила диалектната дума пала /палава/ – със значение на палавница, немирница, определяща най-характерната особеност на реката.
Неприемливо е да се търси обяснение на името й с думи от чужд произход, например с испанска дума, която означава кюлче злато или пък с гръцката паликаре – борец, юнак, герой, свързвано с недоказани исторически събития.
Тези думи са неясни и неразбираеми от местното население. Имената на всички притоци на р. Палакария произхождат от български думи, лесно се разбират и възприемат, защото определят най-характерните особености на всеки от тях, например, Дълбоки дол, Крайна река, Белата вода, Селска река, Кална бара, Темна река и др. До същия извод стигаме и когато проучваме имената на селищата и местностите в съответните землища.
С основание можем да определим Палакария като река на живота и благоденствието. От пълноводието на р. Палакария и нейните притоци се определят ритъмът на живот както на хората, така и на животинския и растителния свят на цялата покрайнина. Без вода животът е немислим и невъзможен. Чистата вода и чистата природа са гаранция за пълноценния живот на хората.

Георги Захов

Leave a Reply