Култура, Новини, Статии, коментари

Реквием за Ари – рицар на горното „фа”

Няколко читателски коментара в You Tube /”Ю Туб”/ привличат вниманието веднага. Няма да е погрешно, ако се запознаем с тях в превод:
Вилфред Шрам: „Един глас, от който винаги се разплаквам.”
Томов: „Един велик български певец и актьор, познат и тачен от милиони в Европа и същевременно неизвестен в България.”
Жан Паул: „Такъв глас се ражда на хиляда години само веднъж.”
Захарина Колев: „Ари е велик!!!”
Фен на класиката: „Респект и поклон пред този глас. Ари не е бил „дете на тъгата” и цял живот близък приятел на много горещи жени. Умира на 31 юли 1978 г. беден и напълно забравен в един панелен блок на София. Каква съдба…”
Даринка Ангелова: „Ари! Ари! Ари! Ех, години…”
Райнер Рапман: „Невероятно красив е „Гласът на „Комедиан Хармонистс”. Какво постига този мъж… И колко много е дал на европейската култура… Това не ми дава покой!”
Розина Беере: „Този човек с омагьосващ душите и сърцата глас на стари години е трябвало да скубе бурен при комунистите…”
Чехословак: „Всяка къща в България трябва да пази и притежава по един диск от този велик човек, музикант и артист. И ние много го харесваме в цяла Чехословакия. Българският народ трябва да му издигне паметник в центъра на София!”
Лукан Луканов: „А бе, хора, защо се разплаквам от песните на Ари? Честно ви казвам, не съм пил нищо!”

* * *

…Аспарух Лешников се ражда в Хасково на 28 юни 1897 г. – преди 117 години. Мечтата му е да стане офицер от царската армия, но маестро Георги Атанасов, откривайки прекрасния му глас, го насочва към музиката. През 1923 г. започва да учи пеене при проф. Иван Вульпе и две години по-късно заминава за Берлин, където става стипендиант на „Sternische Konservatorium”. От 180 кандидати само четирима /между които е и Аспарух Лешников/ успяват да се класират за отпуснатата стипендия.
През 1928 г. във „Fridrichstadtpalast”, ревю театър в Берлин, се сформира мъжки секстет. Лешников става водещ тенор на „Komedian Harmonists”, втори тенор е Ерих Колин, буфо тенор – Хари Фромерман, баритон – Роман Циковски, бас – Роберт Биберти, пианист и аранжьор на състава е Ервин Боотц. Пеят на немски, френски, английски, италиански и испански.
Изнасят безброй концерти в Германия, Франция, Белгия, Англия, Холандия, Швеция, Швейцария и Испания. Фурор предизвикват в Италия – страната люлка на музикалната култура на човечеството. В САЩ пеят пред 85 хиляди моряци от Атлантическия и Тихоокеанския флот. Сред слушателите се намира и президентът Рузвелт.
Само през 1933 г. „Хармонистите” дават 150 концерта. Приходите на всеки един от състава били между 40 и 60 хиляди райхсмарки годишно – гигантска сума за времето.
На върха на славата си групата се разпада след идването на Хитлер на власт. Тримата евреи – Ервин Колин, Хари Фромерман и Роман Циковски, заминават за САЩ, като последният от тях доживява до 97-годишна възраст. Лешников, Биберти и Боотц създават групата „Das Meister Seхtet” заедно с Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен. Активната певческа, артистична и музикална дейност на „Майсторите” продължава с небивал успех.
И в новата група рицарят на горното „фа” Ари продължава да бъде номер едно.
През 1938 г. Erwin Bootz напуска състава поради неразбирателство с Биберти. Последният решава да детронира Лешников от първото място и доносничи пред Gestapo /Гестапо/ за критични изказвания на Ари относно режима на националсоциалистите.
Отнемат на Ари работното разрешение и той се завръща в София. Групата се разпада завинаги.
През 1939 г. Лешников се опитва да направи отново кариера в Германия като солист и през 1940 г. окончателно се завръща в родината си.
През 1941 г. той влага всичките си спестени пари в недвижим имот в София. Три години по-късно, при бомбардировките на англоамериканците, четириетажната му кооперация е разрушена до основи.
Ари философски преглъща и този удар на съдбата, без да подозира, че ако неговата собственост бе оцеляла при въздушните нападения, само няколко години по-късно щеше да бъде конфискувана от „другарите” по „Закона за едрата градска собственост”… Само бохем и аристократ като Лешников би могъл да преглътне подобна загуба.
В родината си прочутият европейски тенор и артист издава повече от 100 плочи.
Текст, музика и изпълнение от Аспарух Лешников представляват пълна хармония и божествено триединство. Нека да си припомним:
„Горчиво кафе”
„Песен за рибаря”
„Страстно обичам жените”
„О, соле мио!”
„Белокаменна чешма”
„Шепотът на вълните”
„За нашата раздяла”
„Зората пукна”
„Вечна тайна е любовта”
„Чудно хубав е животът”
„Не чакай ме”
„Росита”
„Танцувай, циганко”
„Поне тази нощ”
„Две сълзи”
„Тъгата на изоставения”
„Недей тъгува”
„Катюша”

х х х

В книгата на Данте Алигиери „Ад” – деветият кръг е отреден за предателите и доносниците. Доносник на ДС изиграва черна роля в живота на Аспарух Лешников. „Сигналът” е, че Ари е бил любимец на Хитлер, Йозеф Гьобелс и нацистката пропагандна машина. Ари все пак изважда луд късмет, защото в тези времена би могъл да завърши живота си като Сашо Сладура на „Слънчев бряг” край Ловеч или пък в Белене. Вече на преклонна възраст „Рицарят на горното „фа”, познат на триста милиона души от цял свят, става метач в Парка на свободата, а от време на време изпълнява по някоя песен в цирка. Умира в бедност, без да прави изключение от своите съотечественици, на 31 юли 1978 г. в мизерно панелно жилище в София. Ерих и Хари са вече покойници, но Роберт Биберти и всички останали от двата секстета приключват живота си в охолство като многократни милионери от преиздаваните мелодии. Без да помогнат на Ари. А дори и да бяха помогнали с финансови преводи, същите щяха да идат за нуждите на ЦК.
Нека да си припомним за един изключителен българин!
юни 2014 г.

Александър Кондоферски
Мюнхен

Авторът е ползвал данни от всички известни публикации от немскоезичното говоримо пространство, включително книги на Еберхард Фехнер, Екхард Вендт, Андреас Шмаудер.

Leave a Reply