Култура, Новини

Реквием за Стоян Славов

Елин Пелин

Стоян Славов е роден на 16 септември 1957 г. в Елин Пелин, но гимназия завършва в Самоков. Става инженер, но учи и журналистика. Работи в Централния студентски дом на културата в София. Отишъл си от грешния ни свят едва 31-годишен, остава във времето със своята поезия, събрана в три стихосбирки – “Воден кръг” и посмъртно издадените “Ранена птица е летяла” и “Вятърът на времето”.

Ранена птица е летяла

На Йордан Радичков

Ранена птица е летяла през тези небеса –
пулсират капки кръв по лепкавия сняг,
изцеждала се е докрай, повярвала в смъртта,
усетила гласа й в последния си грак.
Летяла е сама с очи, извърнати назад,
а въздухът омеквал под тежките криле,
докато се е сляла със своята следа –
в несигурната памет на снежното поле.

Поетът

Поетът няма друго име
освен любов, освен вина.
Студен е лете, топъл – зиме,
сред всички нас, но настрана.
Възлязъл нощем на небето,
оре невидима бразда.
Цигарата му само свети
и става падаща звезда.
А сутрин сънено примигва
в прожекторите на деня.
И носи в дланите си книга –
като любов, като вина.

Яворов 1914

Самотнико с пищов и цвете във ръката,
слепецо, който виждаш по-истински от нас,
заточенико, хвърлен сред ада на мълвата –
за път обратен вече не ще удари час.
Край хищните огради на този свят се спъваш
и като птица влачиш пречупени криле,
и необятен студ душата ти разпъва,
защото ти разбираш – на смърт си устрелен.
Ужасно е, когато един народ не може
достойните поети от гибел да спаси!
И само твойта стая те приютява нощем,
докато мрак беззвезден и нея угаси.
Прощалните ти знаци света очовечават…
И зърнал как те диря с протегнати ръце,
невидим като вятър през времето минаваш
и спираш да се стоплиш при моето сърце.

Глутница

През пустите лунни полета се носи
и души простора за нова следа,
за миг се разпръсва във всички посоки
и пак се събира в една.
Подобно на тъмна комета блуждае,
настига невидим за нас хоризонт,
разкъсва го и се изгубва в безкрая –
да дири към други селения брод.
А воят й радостен дълго отеква
сред кухия космос и вика на път…
И нощем с душа вцепенена човекът
се вслушва как глутници в него скимтят.

Leave a Reply