Атлетика, Новини, Спорт

Рекордьорката Даниела Йорданова: „Помня Драголюб Спасов с най-топли чувства”

Медалистката от световни и европейски първенства в бяганията на средни разстояния и участничка в Олимпийските игри в Сидни`2000 и Атина`2004 Даниела Йорданова стана част от празника на леката атлетика в Самоков. В събота вечерта тя празнува 25-годишнината на клуб „Рилски атлет”, а ден по-късно награди победители в шосейния пробег за купа „Самоков”. Традиционната надпревара се проведе в памет на Драголюб Спасов-Люц. Именно той и неговата съпруга Цанка са първите треньори в живота на националната рекордьорка в бяганията от 1500 до 10 000 метра в периода от 1988 до 1993 г., когато Йорданова учи в самоковското спортно училище „Никола Велчев”.
„Помня Драголюб Спасов с най-топли чувства. Той винаги се е държал много добре с мен и никога не ме е упреквал с нещо в съвместната ни работа”, заяви за „Приятел” именитата спортистка. Тя откровено разкри, че при срещата с Цанка Спасова в парк-ресторант „Бистрица” сълзите й са тръгнали сами. „Не вярвах, че ще реагирам толкова емоционално. Просто спомените нахлуха в главата ми и не успях да се сдържа…”
Йорданова разкри и как се е стигнало до нейното пристигане в Самоков.
„Първоначално отидох на изпити за спортното училище на ЦСКА, но на медицинските прегледи отпаднахме две момичета – аз и моя съгражданка от Сливница. След това кандидатствахме в Перник, където също не ни приеха и впоследствие се озовахме в Самоков. В първата година имах трудности, защото се отделих от родителите си на 12-годишна възраст. Тогава имаше моменти, в които учехме 3 часа, тренирахме, после пак учехме 3 часа и пак тренирахме, и това заемаше голяма част от ежедневието ми”, припомни си атлетката, която е и почетен гражданин на Сливница. Тя обаче не съжалява, че не е стигнала до ЦСКА.
„Смятам, че има някаква предначертана съдба и това е станало за мое добро. Радвам се, че бях в този град и съм благодарна, че срещнах точно тези хора. Това ме кали и ме направи по-силна и затова изпитвам само добри чувства към Самоков и хората, които са били около мен”, категорична бе голямата българска състезателка.
Тя гледа позитивно и на своята кариера въпреки многобройните перипетии. „Да, имало е моменти, в които съм била подготвена за първото място на големи първенства, но болести и контузии са ме спирали. Имало е обаче и състезания, в които съм участвала контузена или болна, но въпреки това съм успявала да направя призови класирания. Така че нещата се балансират и съм доволна от постигнатото”, направи бърза равносметка Йорданова.
Тя сподели още, че и сега, на 42 години, поддържа форма предимно с разходки сред природата. „Това е единственият начин човек да се чувства млад и да изглежда добре. Спортът ни учи да се борим с трудностите, да сме трудолюбиви и дисциплинирани. Освен това ни съхранява до голяма степен в днешния забързан и изпълнен с напрежение свят”, разкри веруюто си чаровната брюнетка.
Липсата на контакти бе осуетила връзката й със старите приятели от Самоков, но сега, след юбилейното тържество на 6 октомври, Даниела Йорданова е сигурна, че занапред тези мили срещи ще зачестят.

Делян Василев

Leave a Reply