Култура, Образование

Ретро`2010 – Актуално ли е възпитанието днес? (есе)

Яна Василева

Да бъдеш или да не бъдеш? Да обичаш или да мразиш? Да си добър или лош? Да рискуваш или не? Да си активен или пасивен? Да живееш истински или просто да съществуваш?
Това са въпроси, които всеки средноинтелигентен човек би си задал, но може би никой не се пита: “Аз възпитан ли съм или не?”. Затова и е трудно да се отговори на изброените въпроси, ако човек не си е задал последния.
Възпитанието – какво е то? Не е ли едно от желаните качества, които се посочват в търсенето на любим човек!? Не е ли една от редките ценности и не е ли достоен за възхищение възпитания човек!?
Разбира се, тук може да се изброят и минусите. Например: не всеки възпитан човек се е реализирал и успял в живота. Възпитанието може да ти навреди, защото предполага изчаквателна, търпелива позиция, която те прави прекалено добър, което не е добре за самия теб. Много хора се възползват от това и проявяват своя егоизъм за сметка на “добрия човечец”. Невъздържаността, грубите нападки, нетактичните откровения, липсата на вежливост са все по-често срещани форми на поведение на опашката на улицата, защо не и в общината; в семейството, а така също и извън него, на работното място или на път за вкъщи, в тролея примерно, т.е. навсякъде. Създава се впечатлението, че който е по-нахален успява. И така нахалните се удвояват, утрояват, умножават…
А има и друга мисъл в подкрепа на т.нар. нахални хора – “Никое добро дело не остава ненаказано!”. Но в същото време не остава незабелязано. Понеже рядко се среща и затова сме свидетели на благодарствени писма, на положителни отзиви при оказана помощ във вестници, радиа… Защото определението възпитание съдържа в себе си много. Това означава съзнаване на собствените възможности, уважение към околните, състрадание, добродетелност, хармония на личността, влечение към психологията на човека понякога и наблюдателност, вникване в проблемите на другия, което предполага изслушване и разбиране, съобразявани и необезпокояване. С една дума може да се каже, че възпитания човек е приятен човек. Освен това той може да се превърне в прекрасен слушател, добър приятел и отличен родител.
Родителят – да – на него е отредена основната роля при възпитанието на децата, главни роли играят и учителите, така също и по-големите батковци и каки, роднини и близки.
Актуално ли е обаче в днешни дни възпитанието? Като че ли по е на мода самовъзпитанието… Но за да се стигне до такова ниво нали трябва първо да се мине през класическото.
Само че в днешното сложно време на безпаричие, грижи и проблеми е доста трудно да отделиш нужното време на децата си, сякаш сега повече родителите се стремят да осигурят бъдещето на детето си, изразено чрез парични средства. И работят ли работят. Дори и на 2, 3 места. Само и само да са задоволени децата и да не изостанат от другите. Няма да сгрешим, ако кажем, че във всичко това има и доза суета. Известно е, че човек колкото повече има, толкова повече иска. Природата ни е такава, че да не се задоволяваме с малко.
Но нека обърнем внимание на истински важните неща. Успоредно с работата може и трябва да върви възпитанието. Лошо е, когато незрели хора станат родители. Така се получава липсата на актуалност във възпитанието не защото го няма, а защото погрешно се прилага. Шамарите и боят не водят до добри последствия, психологическият натиск също. Обичта и справедливостта са най-хуманните неща, които можем да предадем на децата си. Оказването на внимание също. Не напразно в учебниците по педагогика пише, че едно будно и емоционално дете говори за щастливо дете.
Колкото и да не звучи актуално, възпитанието е желателно. Защото то е основна част от формирането на Човека!

Яна Василева

Leave a Reply